thumb

Бистрица (Соволянска Бистрица)

Река Соволянска Бистрица извира под името Главня на 2182 m н.в. в Осоговска планина, на 1,2 km североизточно от връх Руен (2251 m), най-високата точка на планината. До село Гърляно протича на север-североизток в дълбока и гъсто залесена долина, след което завива на север-северозапад и пресича източната част на Каменишката котловина. След село Долно село напуска котловината и образува дълбок пролом между Чудинска планина на север и планината Лисец на юг, с посока на пролома изток-североизток — изток. При село Мазарачево излиза от пролома и навлиза в Кюстендилската котловина. Влива се отдясно в река Струма на 462 m н.в., на 900 m югозападно от село Коняво.

Виж още
thumb

Пясъчник

Река Пясъчник води началото си от 1 512 м н.в., на 300 м западно от връх Шилигарка (1 577 м) в Същинска Средна гора, под името Меча река. По цялото си протежение реката тече в югоизточна посока — до село Старосел в дълбока долина, а след язовир "Пясъчник" — в Горнотракийската низина, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 155 m н.в., в североизточната част на град Пловдив.

Виж още
thumb

Златна Панега

Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор "Глава Панега" (4 000 л/сек), разположен в югоизточната част на село Златна Панега, на 188 м н.в. Тече в северна посока, като преди град Луковит образува живописен пролом. При село Радомирци завива на северозапад и се влива отдясно в река Искър, на 94 м н.в., на 850 м северозападно от крайните квартали на град Червен бряг.

Виж още
thumb

Скът

Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 м, най-високата точка на планинския рид Веслец, на 556 м н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 м) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина — на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 10 до 20 м, като дъното и е покрито с пясък. Северно от град Мизия коритото на Скът е коригирано с водозащитни диги и е пренасочено към Огоста. Влива се отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 м н.в.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник