Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Веселина извира от Елено-Твърдишка планина, югозападно от село Дрента, община Елена, на 784 m н.в. До село Добревци тече на североизток, а след това на север до вливането си в язовир „Йовковци“ в дълбока залесена долина и малко долинно разширение в района на село Тодювци. След като изтече от язовира до Къпиновския манастир пресича Еленските височини в дълбок и живописен 4-километров пролом. След манастира завива на североизток и долината ѝ става широка с обработваеми земи. След като приеме отдясно притока си Бебровска река (Каменица) завива на север вече под името Джулюница и се влива отляво в Стара река (от басейна на Янтра) на 64 m н.в., на 2,2 kmсеверно от село Джулюница, до шосето София — Варна.
Виж още
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. в село Тешел, община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.
Река Лом извира от главното старопланинско било в землището на село Горни Лом. Образува се от множество по-малки притоци, като за начало са приети изворите на река Бърза (на 2 100 м н.в.) в подножието на връх Миджур (2168 метра) - най-високият в Чипровска планина, Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До Горни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е от скална порода и засипано с камъни, чакъл и пясък, които са типични за водосборни области от подобен характер. Надлъжният наклон на реката до Горни Лом е голям — средно 10 %, а напречният профил на долината се характеризира с дълбоко врязване и стръмни склонове.
От Горни Лом до Долни Лом реката запазва почти същия характер. Оттам надолу тя навлиза в почти равнинен терен (Долноломско и Средогривски полета), където наклонът на реката е малък и има характера на равнинна река. Долината на реката е обградена с невисоки хълмове. Речните брегове са ниски, а дъното покрито с пясък. Така реката продължава до махала Фалковец, където приема главния си ляв приток Стакевска река, с десния ѝ приток Чупренска река. В този участък напречният профил на долината става коритообразен. От Фалковец реката навлиза в полски терен, където долината и коритото на реката се разширяват, като при Дреновец достига до 100—200 m. От Ружинци на североизток долината ѝ има асиметрични брегове с добре развити тераси отляво на речното легло и стръмни десни склонове. Бреговете на реката в този участък са много ниски и при проливни дъждове или пък интензивно снеготопене водите ѝ излизат извън коритото и причиняват наводнения. Дъното на реката в по-голямата си част е покрито с чакъл. При малки водни количества същите текат ту към единия, ту към другия бряг. Понякога след наводнение течението на реката е в средата на коритото. Водосборната област на реката е обезлесена и заета от обработваеми площи. Този си характер реката запазва до вливането ѝ в Дунав на 742-ри км, в град Лом, на 28 м н.в. Устието е известно под името "Лимана". Характерно за реката в най-долното ѝ течение е подприщването на водите ѝ, което се получава поради по-високите нива на река Дунав.
След Градец долината ѝ се разширява и образува големи меандри. От извора си до до село Дъскотна тече, общо взето, в източна посока между планинския рид Разбойна и Котленска и Върбишка планина на север и Сливенска, Стидовска и Карнобатска планина на юг. От село Дъскотна до село Цонево тече на североизток в дълбока проломна долина между Върбишка планина на северозапад и Камчийска планина на югоизток. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отляво река Голяма Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.
Площта на водосборният басейн на реката е 1 612 km2, което представлява 30,1% от водосборния басейн на река Камчия. Водосборният басейн на Луда Камчия на север граничи с водосборния басейн на река Голяма Камчия, на северозапад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборния басейн на река Тунджа и водосборните басейни на Айтоска и Хаджийска река, вливащи се директно в Черно море.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
