Янтра е река в Северна България, област Габрово — общини Габрово и Дряново, област Велико Търново — общини Велико Търново, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш и Област Русе — общини Бяла и Ценово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 285,5 км[1], която ѝ отрежда 7-мо място сред реките на България. Река Янтра се явява третият по-дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм.
Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 м) в Шипченска планина на Стара планина, на 1 220 м н.в. До град Габрово тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.
След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново – на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като от тук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.
Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студена течението ѝ става северозападно и между селата Белцов [[Джулюница]] Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-ти км), на 19 м н.в., на 1,7 км северозападно от село Кривина.
Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина — януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.
Факийска река извира от западната част на планината Странджа, на 463 м н.в. под името Гъркова река, на 1,7 км северно от село Странджа, Община Болярово. До село Голямо Буково тече в тясна безлесна долина — до село Момина църква на север, до село Факия — на североизток, а до село Голямо Буково — на изток. След последното село Факийска река навлиза в дълбока, тясна (на места каньоновидна) и залесена долина с множество меандри, като разделя ридовете Каратепе на северозапад и Босна на югоизток (части от Странджа). След заличеното село Раков дол долината ѝ се разширява, а след село Зидарово навлиза в Бургаската низина, като образува широка наносна долина. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се в южната част на Мандренското езеро на 1,5 км югозападно от село Димчево.
Виж ощеОсъм е река в Северна България, област Ловеч — общини Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен — общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда 5-то място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 км.
Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 м н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски — в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е североизточно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто — в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-ти км), на 22 м н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.
Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври. Подхранването на Осъм е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина — предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Поповска река извира под името Воденска река на 482 м н.в. в местността Белия гръбнак, в източната част на Дервентските възвишения, в непосредствена близост до границата с Турция. В най-горното си течение до село Воден) протича в тясна и залесена долина, в началото на запад, а след това на север. След селото завива на северозапад, като долината ѝ запазва тесния си характер до град Болярово, но вече обезлесена. След града долината на Поповска река значително се разширява, появяват се множество меандри и няколко пъти сменя посоката си на течение — от Болярово на североизток, в района на село Дъбово на северозапад, а след село Попово и до устието си — на югозапад. След село Добрич протича през Елховското поле. Влива отляво в река Тунджа на 98 м н.в., на 800 м северно от разклона за КПП "Лесово" и Тополовград.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник