Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Крумовица извира на 930 м н.в. под името Авренска река (или Дълбокото дере) в местността Думанлъ на българо-гръцката граница в рида Мъгленик в Източните Родопи, на 5,5 km южно от село Аврен, Община Крумовград. По цялото си протежение генералното ѝ направление е на север със стотици меандри. До устието на най-големия си приток река Кесебир (Вировица, ляв) тече в тясна, дълбока и обезлесена долина (с изключение на най-горното ѝ течение). След това образува широка алувиална долина, която на места се стеснява в скалисти проломи между северните части на Стръмни рид на запад и рида Ирантепе на изток. Влива се отдясно в река Арда, на 151 м н.в., на 1,5 км източно от село Поточница, Община Крумовград.
Виж още
Струма е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, вливаща се в Струмския залив (Стримоникос) на Бяло (Егейско море).
Дължината ѝ е 415,2 км, от които на българска територия — 290 км, която ѝ отрежда 6-то място сред реките на България след Дунав, Искър, Тунджа, Марица и Осъм. Река Струма извира на 2246 м н.в., на 250 м южно от връх Черни връх (2290 м) във Витоша.
Първите около 20 км реката протича в дълбока и сравнително добре залесена долина, в началото на юг-югозапад, след село Чуйпетлово – на запад, а след село Боснек – на северозапад. След като изтече от язовир „Студена“ Струма завива на север и след село Студена навлиза в Пернишката котловина (750-800 м). Преминава през центъра на град Перник и завива на запад. В западната част на града Струма преминава през първия от 11-те пролома по течението – Кракра (дължина около 1 km). При град Батановци завива на юг и навлиза в късия, 2,5 км, Чардакски пролом между планините Голо бърдо на югоизток и Черна гора на северозапад.След излизането си от пролома Струма навлиза в Радомирската котловина (600-650 м), като пресича северозападната ѝ част. Северно село Беланица реката прави голяма, изпъкнала на юг дъга, завива на север и навлиза в язовир „Пчелина“, водите на който са залеле 3-тия ѝ пролом – Прибойския. След изтичането си от язовира реката се насочва на югозапад, минава през град Земен и след града навлиза в красивия и величествен Земенски пролом (дължина около 20 км), разделящ Конявска планина на изток от Земенска планина на запад.
При село Раждавица Струма излиза от пролома, навлиза в Кюстендилската котловина (460-570 м) и се насочва на югоизток. В този участък коритото ѝ е оградено с водозащитни диги. След устието на десния си приток река Елешница Струма напуска Кюстендилското поле и навлиза в поредния (5-ти) пролом – Скрински пролом (дължина 28 км). При град Бобошево реката излиза от пролома и навлиза в южната част на Дупнишката котловина. След устието на река Джерман (ляв приток) Струма завива на юг и до напускането на пределите на България запазва тази си посока, като по течението ѝ периодично се редуват долинни разширения (котловини) и проломи между планините от Осоговско-Беласишката група на запад и планините Рила, Пирин и Славянка на изток. След като премине през поредния 6-ти Кочериновски пролом при село Бело поле Струма навлиза в Благоевградската котловина. Южно от Благоевград следва поредния (7-ми) Орановски пролом, след това малката Симитлийска котловина и забележителното Кресненско дефиле (Кресненски пролом, дължина 25 км). При град Кресна Струма излиза от дефилето и навлиза в обширното Санданско-Петричко поле, където течението ѝ се успокоява, долината и коритото ѝ широки, а дъното ѝ песъчливо. В този си спокоен участък на отделни места реката се разделя на ръкави и образува временни пясъчни острови. След Санданско-Петричко поле следва 9-тия по ред къс и широк Марикостински пролом по течението на реката, а след това до границата ни с Гърция – малкото Марикостинско поле. След като приеме отляво последният си български приток река Пиринска Бистрица Струма напуска пределите на България и навлиза в Гърция в предпоследния по течението си пролом – Рупелски пролом (между планината Беласица на запад и Сенгелска планина на изток. След 10 км бурно течение през пролома реката излиза от него, завива на запад и навлиза в обширното и равно Сярско поле (Сереско поле), където вляво от нея са отделени изкуствено 2 големи напоителни канала – Белица и Западен канал, които от своя страна – на множество по-малки за напояване на земеделските земи в Сярското поле. След като премине през Бутковското езеро (Керкини), разположено в северозападната част на Сярското поле Струма завива на югоизток. В най-южната част на Сярското поле реката завива на юг, преминава през последния си (11-ти) пролом между Богданска планина на запад и планината Кушница на изток и се влива в Струмския залив (Стримоникос) на Бяло (Егейско море), на 700 м югоизточно от гръцкото село Неа Кердилия.
Провадийска река води началото си под името Каменица от карстов извор в Самуиловските височини на 441 м н.в., на 70 м северозападно от шуменското село Звегор, община Хитрино. Горното ѝ течение пременава през географската област Овче поле в югоизточна посока в широка долина. От град Каспичан до град Провадия долината ѝ придобива проломен характер и отделя Провадийското плато на югозапад, платото Стана на север и Добринското плато на изток. След Провадия реката прави голяма дъга изпъкнала на юг, завива на север, а в най-долното течение на североизток и на 2,6 км североизточно от село Разделна, община Белослав се влива в югозападния ъгъл на Белославското езеро, което от своя страна се оттича в Черно море.
Виж още
Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 м н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство "Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат — Тутракан и отново на север — до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-ти км), на 11 м н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
