Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Господаревска река (други названия Арнаутска река, Инималенска река, Бунарска река, Голяма река, Каялъдере, Дюлевска река) е река в Югоизточна България, област Ямбол — община Стралджа и Област Бургас — община Средец, ляв приток на Средецка река. Дължината ѝ е 70 км, която ѝ отрежда 50-то място сред реките на България.
Виж още
Русенски Лом (в античността на латински Tїbisis, Тибизис) е река в Северна България, област Русе — общини Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 км, която ѝ отрежда 86 място сред реките на България. Заедно с дясната съставяща я река Бели Лом дължината на Русенски Лом става 197 км и заема 12-то място по дължина в България. Русенски Лом се явява последната река, вливаща в Дунав на българска територия (на изток има още 5 реки, водите на които периодично достигат до Дунав).
Виж още
Река Врана води началото си от 567 м н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в в река Голяма Камчия на 86 м н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.
Виж още
Струма е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, вливаща се в Струмския залив (Стримоникос) на Бяло (Егейско море).
Дължината ѝ е 415,2 км, от които на българска територия — 290 км, която ѝ отрежда 6-то място сред реките на България след Дунав, Искър, Тунджа, Марица и Осъм. Река Струма извира на 2246 м н.в., на 250 м южно от връх Черни връх (2290 м) във Витоша.
Първите около 20 км реката протича в дълбока и сравнително добре залесена долина, в началото на юг-югозапад, след село Чуйпетлово – на запад, а след село Боснек – на северозапад. След като изтече от язовир „Студена“ Струма завива на север и след село Студена навлиза в Пернишката котловина (750-800 м). Преминава през центъра на град Перник и завива на запад. В западната част на града Струма преминава през първия от 11-те пролома по течението – Кракра (дължина около 1 km). При град Батановци завива на юг и навлиза в късия, 2,5 км, Чардакски пролом между планините Голо бърдо на югоизток и Черна гора на северозапад.След излизането си от пролома Струма навлиза в Радомирската котловина (600-650 м), като пресича северозападната ѝ част. Северно село Беланица реката прави голяма, изпъкнала на юг дъга, завива на север и навлиза в язовир „Пчелина“, водите на който са залеле 3-тия ѝ пролом – Прибойския. След изтичането си от язовира реката се насочва на югозапад, минава през град Земен и след града навлиза в красивия и величествен Земенски пролом (дължина около 20 км), разделящ Конявска планина на изток от Земенска планина на запад.
При село Раждавица Струма излиза от пролома, навлиза в Кюстендилската котловина (460-570 м) и се насочва на югоизток. В този участък коритото ѝ е оградено с водозащитни диги. След устието на десния си приток река Елешница Струма напуска Кюстендилското поле и навлиза в поредния (5-ти) пролом – Скрински пролом (дължина 28 км). При град Бобошево реката излиза от пролома и навлиза в южната част на Дупнишката котловина. След устието на река Джерман (ляв приток) Струма завива на юг и до напускането на пределите на България запазва тази си посока, като по течението ѝ периодично се редуват долинни разширения (котловини) и проломи между планините от Осоговско-Беласишката група на запад и планините Рила, Пирин и Славянка на изток. След като премине през поредния 6-ти Кочериновски пролом при село Бело поле Струма навлиза в Благоевградската котловина. Южно от Благоевград следва поредния (7-ми) Орановски пролом, след това малката Симитлийска котловина и забележителното Кресненско дефиле (Кресненски пролом, дължина 25 км). При град Кресна Струма излиза от дефилето и навлиза в обширното Санданско-Петричко поле, където течението ѝ се успокоява, долината и коритото ѝ широки, а дъното ѝ песъчливо. В този си спокоен участък на отделни места реката се разделя на ръкави и образува временни пясъчни острови. След Санданско-Петричко поле следва 9-тия по ред къс и широк Марикостински пролом по течението на реката, а след това до границата ни с Гърция – малкото Марикостинско поле. След като приеме отляво последният си български приток река Пиринска Бистрица Струма напуска пределите на България и навлиза в Гърция в предпоследния по течението си пролом – Рупелски пролом (между планината Беласица на запад и Сенгелска планина на изток. След 10 км бурно течение през пролома реката излиза от него, завива на запад и навлиза в обширното и равно Сярско поле (Сереско поле), където вляво от нея са отделени изкуствено 2 големи напоителни канала – Белица и Западен канал, които от своя страна – на множество по-малки за напояване на земеделските земи в Сярското поле. След като премине през Бутковското езеро (Керкини), разположено в северозападната част на Сярското поле Струма завива на югоизток. В най-южната част на Сярското поле реката завива на юг, преминава през последния си (11-ти) пролом между Богданска планина на запад и планината Кушница на изток и се влива в Струмския залив (Стримоникос) на Бяло (Егейско море), на 700 м югоизточно от гръцкото село Неа Кердилия.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
