Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
След Градец долината ѝ се разширява и образува големи меандри. От извора си до до село Дъскотна тече, общо взето, в източна посока между планинския рид Разбойна и Котленска и Върбишка планина на север и Сливенска, Стидовска и Карнобатска планина на юг. От село Дъскотна до село Цонево тече на североизток в дълбока проломна долина между Върбишка планина на северозапад и Камчийска планина на югоизток. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отляво река Голяма Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.
Площта на водосборният басейн на реката е 1 612 km2, което представлява 30,1% от водосборния басейн на река Камчия. Водосборният басейн на Луда Камчия на север граничи с водосборния басейн на река Голяма Камчия, на северозапад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборния басейн на река Тунджа и водосборните басейни на Айтоска и Хаджийска река, вливащи се директно в Черно море.
Река Арчар извира на 200 м източно от връх Бабин нос в планината Бабин нос, на 1 060 м н.в. До село Раяновци тече в планинска гориста долина и в нея се вливат реките Каменития Арчар (ляв приток) и Кръстина (десен). След това продължава в източна посока в дълбока (на места до 100 м) каньоновидна долина. Тук отдясно в нея се вливат най-големите ѝ притоци — Арчарица, Ошанска река, Върли дол и Салашка река. При село Острокапци Арчар завива на североизток, а при село Въртоп — на изток и се влива отдясно в река Дунав на 769-ти км, при село Арчар, на 30 м н.в.
Виж още
Река Тополница извира от 1 572 м н.в. под името Ширенейска река в източното подножие на връх Буная (1 572 м) в Същинска Средна гора. Първите 7 км тече на изток в дълбока и гориста долина. След това завива на север, пресича Копривщенската котловина и на протежение от 12 км "разсича" Същинска Средна гора чрез дълбок пролом. При гара Копривщица завива на запад-югозапад и навлиза в Златишко-Пирдопската котловина, като тече по южната ѝ част. След село Петрич, Община Златица завива на юг и протича в дълбока проломна долина между Същинска Средна гора на изток и Ихтиманска Средна гора на запад. След изтичането си от язовир "Тополница" завива на югоизток, долината ѝ малко се разширява, но запазва проломния си характер. При село Калугерово навлиза в Горнотракийската низина, като тук течението ѝ е бавно и спокойно и коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 205 m н.в., на 1 km западно от град Пазарджик.
В Златишко-Пирдопската котловина и Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване, като за целта са изградени язовирите "Душанци", "Жеков вир" и "Тополница". В основите на преградните стени на двата от тях "Душанци" и "Тополница" има ВЕЦ-ове.
Река Врана води началото си от 567 м н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в в река Голяма Камчия на 86 м н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
