thumb

Вит

Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (лява съставяща) и Бели Вит (дясна съставяща) в кв. "Полатен" на град Тетевен, на 367 м н.в. До заличеното село Асен тече на север в дълбока и широка долина между Васильовска планина на изток и планината Лисец на запад. След село Гложене част от водите на реката проникват в карстови пукнатини и подхранват най-големия карстов извор "Глава Панега" в България, даващ началото на река Златна Панега. След това реката поема в североизточно направлание и запазва тази си посока до устието си. В района на селата Торос и Дерманци долината на Вит се разширява, а след това до село Садовец се редуват каньоновидни проломи и долинни разширения. След Садовец Вит навлиза в Дунавската равнина, като долината му е широка и асиметрична, с по-стръмни десни склонове. Влива се отдясно в река Дунав (на 609-ти км), на 22 м н.в., на 1,6 км северозападно от село Долни Вит. От село Градина до устието коритото на реката е оградено и коригирано с водозащитни диги.

Виж още
thumb

Белица

Река Белица извира под името Станчовханска река от югозападното подножие на връх Върбанов чукар (829 м) в Тревненска планина, на 718 м н.в. До село Станчов хан тече на северозапад в тясна гориста долина, след което долината ѝ се разширява и постепенно завива на север, североизток и изток, а от село Кисьовци — на север. След село Вонеща вода образува пролом между Габровските на запад и Еленските височини на изток. При град Дебелец приема отлява водите на най-големия си приток Дряновска река и след 2 км се влива отдясно в река Янтра, на 142 м н.в. в кв. "Чолаковци" на град Велико Търново.

Виж още
thumb

Господаревска река

Господаревска река (други названия Арнаутска река, Инималенска река, Бунарска река, Голяма река, Каялъдере, Дюлевска река) е река в Югоизточна България, област Ямбол — община Стралджа и Област Бургас — община Средец, ляв приток на Средецка река. Дължината ѝ е 70 км, която ѝ отрежда 50-то място сред реките на България.

Виж още
thumb

Искър

Искър е река в България, област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.
Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.
В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преоладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник