thumb

Малки Искър

Реката извира на 300 м северозападно от връх Мургана (1 639 м) в Етрополска планина на Стара планина, на 1 573 м н.в. под името Равна река. До град Етрополе тече в северозападна посока в дълбока залесена долина. В южната част на града завива на североизток, преминава през Етрополската котловина и след село Лъга образува пролом. При село Малки Искър завива на северозапад, пресича Джурковската котловинау след село Видраре завива на запад и отново образува живописен пролом. При село Калугерово Малки Искър отново сменя посоката си, този път на север, долината на реката се разширява и при град Роман, на 146 м н.в. се влива отдясно в река Искър.
Площта на водосборният басейн на реката е 1 284 км2, което представлява 14,9% от водосборния басейн на река Искър. Река Малки Искър отводнява цялата североизточна част на Софийска област.

Виж още
thumb

Тунджа

Тунджа е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин. Дължината ѝ е 390 km, от които на българска територия — 349,5 km, която ѝ отрежда 3-то място сред реките на България, след Дунав и Искър.
Река Тунджа се явява най-големият приток на Марица.
Река Тунджа води началото си от 2083 м н.в. под името Селска река, на 250 м южно от връх Юрушка Грамада (2136 м) в Калоферска планина на Стара планина. До град Калофер тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50-60 м. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма — 1,5-2,0 м/сек. В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село Александрово достига до 3-4 км, след което се стеснява до 1 км. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по близо до северните склонове на Сърнена Средна гора. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20-25 м, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 м, скорост на течението 1-1,5 м/сек и надлъжен наклон около 1,5‰. Между селата Виден и Бузовград долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село Копринка достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир "Копринка", след което отново се разширява до около 1 км. В този участък коритото е широко около 28-30 м, скоростта на течението 1 м/сек, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл. След Бузовград долината на реката става много широка, като на места достига до 5-7 км. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град Николаево, където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата Ягода и Зимница, на места се разделя на ръкави, а средният наклоно е около 1,5‰. В Межденишкия пролом (между рида Межденик на север и Сърнена Средна гора на юг, дълъг около 45 км) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60-100 м, където в най-тясната част е изградена язовирната стена на язовир "Жребчево". След язовира и две малки долинни разширения до 500-800 м, реката прави силно извити меандри, а средният наклон в този участък е 1,7‰. При село Бинкос Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 км. Долината ѝ става широка към 2-3 км, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 км. Югоизточно от село Желю войвода реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град Ямбол Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река Мочурица и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След Ямбол реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село Коневец Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото елховски поле. Ширината на речното корито в този участък е до 40-50 м със средна дълбочина 1-1,5 м. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното е песъчлива, а в района на късия пролом — от едър и дребен чакъл. Наклонът е 0,7‰. След село Княжево Тунджа навлиза в дългия и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Проломът е тесен, 100-200 м, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем и малко уширение от 0,8-1,0 км, след което до напускането си България става пак тесен с обезлесени склонове и на места почти каньоновиден. Тук ширината на водното течение е около 60 м, със средна дълбочина от 1-2 м. Източно от село Маточина Тунджа напуска пределите на България и навлиза в Турция. Преди това около 10 км по течението на реката преминава участък от държавната граница между България и Турция. Влива се отляво в река Марица на 32 м н.в. в чертите на град Одрин.

Виж още
thumb

Малки Лом

Река Малки Лом води началото си от чешма-извор "Царска чешма", на 328 м н.в., на 1,4 км североизточно от село Голямо Ново, община Търговище. Тече в северозападна посока, до село Сваленик в широка долина, а след това в тясна и дълбока каньоновидна долина , всечена в аптски варовици. Влива се отляво в река Бели Лом, на 62 м н.в. при село Нисово, община Иваново.

Виж още
thumb

Черни Лом

Река Черни Лом извира от южното подножие на Лилякското плато, на 480 м н.в., на 1,3 km североизточно от село Александрово, община Търговище. До устието на най-големия си приток река Баниски Лом тече в широка долина в началото на запад, след това на север до село Кардам и на северозапад до устието на Баниски Лом. След устието на Баниски Лом реката променя генералното си направление на северно и долината и добива каньоновидна форма, дълбоко всечена в аптските варовици и мергели. В този участък поради малкия наклон на течението ѝ тя започва да меандрира. На 3,2 km източно от село Иваново, на 47 м н.в. се слива с идващата отдясно река Бели Лом и двете заедно дават началото на река Русенски Лом.
Площта на водосборният басейн на Черни Лом е 1 276 km2, което представлява 44,4% от водосборния басейн на река Русенски Лом, като преобладават главно левите притоци. Югозападния сектор от водосборният басейн на реката попада в североизточната част на Област Велико Търново.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник