thumb

Овчарица

Овчарица е река в Южна България — Област Сливен, община Нова Загора, област Ямбол, община Тунджа и Област Стара Загора, общини Раднево и Гълъбово, ляв приток на река

Виж още
thumb

Ботуня

Река Ботуня извира източно от връх Тодорини кукли (1 785 м, най-високата точка на планината Козница) на около 1 550 м н.в. под името Стара река. До град Вършец тече в дълбока залесена долина, след което пресича Вършецката котловина в североизточно направление. При село Долно Озирово приема отдясно водите на Озировска река, завива на север, след село Стояново образува широка долина заета от обработваеми земи и навлиза в Област Враца. В този участък посоката ѝ е североизточна, а след устието на най-големият ѝ приток река Въртешница (Лева река, десен приток) завива на северозапад и долината ѝ става асиметрична. отново се завръща на територията на Област Монтана и на 1 км североизточно от град Бойчиновци се влива отдясно в река Огоста на 100 м н.в.

Виж още
thumb

Хърсовска река

Хърсовска река (или Деребою) е река в Североизточна България, област Шумен — община Никола Козлево, област Добрич — община Тервел и Област Силистра — общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България
Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река Канагьол, на 24 м н.в.

Виж още
thumb

Средецка река

В горното си течение Средецка река носи името Старата река. На 2,5 - 3,0 км от извора реката протича на североизток през неясно очертана долина с много полегати склонове (5°), залесени с гъсти дъбови издънки. Надолу долината ѝ има вече подчертан трапецовиден напречен профил. Надлъжният наклон на коритото е 2.2%, и се запазва до вливането в нея на Четманска река. Бреговете на речното корито са високи 0,6 - 0,7 м, почти отвесни. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо. Тук реката не прави меандри. След вливането на Четманската_река Средецка река навлиза в хълмиста долина, широка 50 - 60 м, като описва средно извити, но редки меандри. Тук десният склон е залесен с храсталак. След село Александрово речната долина става с коритообразен напречен профил. Склоновете са много полегати (5 - 10°) и обезлесени. Тук реката се нарича Голямата река и ширината ѝ става 2 - 2,5 м. Крайречните лъки са незначителни. След вливането в нея на дерето Чамбунар склоновете на долината стават по-стръмни (до 20°), като са обрасли с млади дъбови гори и реката е по-пълноводна. Надлъжният наклон на коритото в този участък е около 6%. Широчината на коритото става 5 - 6 м, а крайречните лъки - 10 - 15 м. Бреговете на реката са ниски и ронливи.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник