Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Треклянска река (или Раянска река) е река в Южна България, област Перник, общини Трън и Земен и Област Кюстендил, Трекляно, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е над 50 км, която ѝ отрежда 88-мо място сред реките на България. Отводнява източните склонове на планината Кървав камък и Милевска планина, северните и източните склонове на Земенска планина, западните и южни склонове на Ерулска планина, западните склонове на Рудина планина и цялата Пенкьовска планина.
Виж още
Река Мътивир се образува на 42°30′56″ с. ш. 23°45′04″ и. д. и 693 м н.в. от сливането на три реки — Ръжана (лява съставяща), Мешковица (средна съставяща) и Баба (дясна съставяща), на 1,3 км югозападно от село Ръжана, Община Ихтиман, в непосредствена близост до автомагистрала "Тракия". За начало се приема река Баба, която извира в западната част на Ихтиманска Средна гора, на 963 м н.в., на 1,3 км западно от село Борика, Община Ихтиман.
Виж още
Девинска река извира на 2 000 м н.в. под името Семиза, на около 2 км южно от връх Голяма Сюткя (2 186 м) в Баташка планина. По цялото си протежение протича в силно залесена долина. В началото тече на юг, а след това сменя посоките си на североизток, югоизток и юг. От ДГС "Беглика" до язовир "Тошков чарк" носи името Беглишка река. След като изтече от язовир "Тошков чарк", се насочва на изток и прорязва Девинска планина чрез дълбока каньоновидна долина. Преди град Девин излиза от каньона, долината ѝ се разширява и в източната част на града се влива отляво в река Въча на 685 м н.в.
Виж още
Преди сливането си реките Бела Места и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долините им са стръмни и скалисти с наклон около 30°-40°. Дъната им са тесни като на места се разширяват до 60-80 m. Коритата им са каменисто, а дъната — чакълесто-каменисто. При събирането на двете реки североизточно от град Якоруда долината на Места се разширява до 300-400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12-15 m[6] Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион №7 "Източни Балкани".[5].[7].
След сливането на притоците Черна Места и Бела Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно широколистна растителност и течението ѝ е с югозападно направление. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към село Дагоново теренът вече е силно обезлесен. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.
След гръцкото село Статмос (югозападно от Ксанти) реката навлиза в Беломорската низина. Влива се в Егейско море срещу остров Тасос, като образува обширна делта.[1] Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
