thumb

Суха река

Суха река води началото си под името Изворско дере от извор-чешма (на 333 м н.в.) в западната част на Франгенското плато, на 1 km южно от с. Изгрев, област Варна. Тече в северна посока в широка долина, развита в баремски, аптски и сарматски окарстени варовици. На север от устието на река Карамандере долината ѝ придобива каньоновиден характер със стръмни (на места до 100 м) скалисти брегове. Северно от село Карапелит коритото ѝ окончателно пресъхва и оттам нататък до устието си продължава като суходолие. На 4 км северно от село Краново, община Кайнарджа навлиза в румънска територия и се влива като суходолие в югозападния ъгъл на езерото Олтина, разположено на десния бряг на Дунав, на 7 м н. в.
Суха река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но е с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът — юли-октомври. Средногодишен отток при село Ново Ботево 0,69 m3/s. През зимата, в продължение на 10-20 дни реката замръзва.

Виж още
thumb

Лебница

Река Лебница извира на 1480 м н.в. на 1,4 км югоизточно от връх Огражденец (1748 м), първенецът на планината Огражден - на територията на Република Македония. Тече на изток и след 8 километра пресича държавната граница и навлиза в българска територия. След границата до село Никудин Лебница тече на североизток, а след селото — в югоизточна посока до село Драгуш, след това извива на изток. При село Лебница излиза от планината и навлиза в Петричко-Санданската котловина, като образува обширен наносен конус. Влива се отдясно в река Струма, на 104 м н.в. срещу промишлената зона на град Сандански. Речната ѝ долина е дълбоко всечена в метаморфни скали и гранити, като образува множество меандри, а долинните ѝ склонове са силно обезлесени и ерозирани.

Виж още
thumb

Нишава

Река Нишава извира на около 1 100 м югоизточно от връх Ком в Берковска планина, на 1740 м н.в. под името Гинска река, поради което често (предимно в Сърбия) се смята, че Нишава води началото си едва след сливането на река Гинска с река Ерма, на сръбска територия, край село Суково. Според трета версия за изворите на реката, възприета от някои пътешественици в миналото, нейно начало е река Йежевица, която извира недалеч от Драгоман.
Първите около 8 км до прохода Петрохан тече в югоизточна посока, след което завива на юг в дълбока долина, разделяща Берковска планина от планината Понор. На 43°02′ с. ш. 23°07′ и. д. завива на запад, преминава през Годечката котловина, където вече получава името си Нишава, между селата Разбоище и Калотина образува дълбок пролом, след което навлиза в сръбска територия.
Останалите 151 км от течението на Нишава е в северозападна посока, като преминава през Царибродско и Пиротското полета, където в нея се влива река Темска (Височица). След района на Бела паланка тя образува внушителната Сичевска клисура (дължина 17 км, дълбочина 350-400 м). В Сърбия Нишава преминава през градовете Цариброд, Пирот, Бела паланка, Нишка баня и Ниш и на около 10 км след Ниш се влива отдясно в река Южна Морава.

Виж още
thumb

Арда

Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰. След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри. При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица. Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник