Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Сенковец води началото си под името Сазлъка от извор-чешма "Коса чешме" (на 448 м н.в.), разположена в източната част на село Висока поляна, община Хитрино, в Самуиловските височини. Тече в северна посока, като почти по цялото си протежение долината ѝ е каньоновидна, всечена дълбоко в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След село Китанчево, община Исперих пресъхва, а след село Босна, община Ситово долината ѝ става много широка, на места над 1 км, но отново със стръмни (над 50 м) брегове. Влива се като суходолие отдясно в река Дунав (на 405-ти км), на 11 м н.в., срещу българският остров Гарван.
Виж още
Река Веселина извира от Елено-Твърдишка планина, югозападно от село Дрента, община Елена, на 784 m н.в. До село Добревци тече на североизток, а след това на север до вливането си в язовир „Йовковци“ в дълбока залесена долина и малко долинно разширение в района на село Тодювци. След като изтече от язовира до Къпиновския манастир пресича Еленските височини в дълбок и живописен 4-километров пролом. След манастира завива на североизток и долината ѝ става широка с обработваеми земи. След като приеме отдясно притока си Бебровска река (Каменица) завива на север вече под името Джулюница и се влива отляво в Стара река (от басейна на Янтра) на 64 m н.в., на 2,2 kmсеверно от село Джулюница, до шосето София — Варна.
Виж още
Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰.
След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.
При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.
Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.
Войнишка река се образува от сливането на двете съставящи я реки: Чичилска река отляво и Короманица (Калчовец) отдясно на около 2 км югозападно от село Войница, на 88 м н.в. и на 43°54′44″ с. ш. 22°41′15″ и. д.. За начало на Войнишка река е приета река Дорков дол, която извира на около 850 м северозападно от връх Черноглав 858 м) в планината Бабин нос, на 664 м н.в. До село Чичил реката тече в североизточна посока, като преминава последователно през язовир "Краварски дол", село Старопатица, язовир "Полетковци", село Полетковци (в този участък се нарича Селската бара) и югоизточно от град Кула, вече под името Чичилска река. От село Чичил реката се насочва на изток, на 2 км югозападно от село Войница се съединява отдясно с река Короманица (Калчовец) и вече под името Войнишка река преминава покрай селата Буковец и Търняне и се влива на 783 км отдясно в река Дунав, на около 2 км източно от град Дунавци, на 32 м н.в., срещу остров Богдан-Сечан.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
