Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Искър е река в България, област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.
Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.
В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преоладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток.
Янтра е река в Северна България, област Габрово — общини Габрово и Дряново, област Велико Търново — общини Велико Търново, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш и Област Русе — общини Бяла и Ценово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 285,5 км[1], която ѝ отрежда 7-мо място сред реките на България. Река Янтра се явява третият по-дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм.
Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 м) в Шипченска планина на Стара планина, на 1 220 м н.в. До град Габрово тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.
След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново – на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като от тук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.
Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студена течението ѝ става северозападно и между селата Белцов [[Джулюница]] Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-ти км), на 19 м н.в., на 1,7 км северозападно от село Кривина.
Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина — януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.
Рилска река е река в Западна България, област Кюстендил, общини Рила и Кочериново, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 51 км, която ѝ отрежда 83-то място сред реките на България. Отводнява южните склонове на Северозападния, северните склонове на Югозападния и западните склонове на Централния дял на Рила. Рилска река изтича от североизточния ъгъл на Горното Рибно езеро, на 2225 м н.в., в циркуса, разположен между върховете Йосифица (2697 м) на изток, Канарата (2666 м) на юг и Кьоравица (2612 м) на запад в Централния дял на Рила. След като изтече и от Долното Рибно езеро и приеме отдясно притока си Маринковица, завива на запад-северозапад под името Манастирска река. Прави голяма изпъкнала на север дъга, завива на югозапад и след устието на най-големия си приток Илийна река (ляв) тече вече в западна посока под името Рилска река. До излизането си от планината при град Рила долината ѝ е дълбока и силно залесена. След град Рила завива на югозапад и навлиза в най-южната част на Дупнишката котловина, т.н. Долно Дупнишко поле (Кочериновско поле), където долината ѝ става широка и плитка. След около 10 км се влива отляво в река Струма, на 346 м н.в., на 400 м югозападно от квартал "Левски" на град Кочериново.
Виж още
Русокастренска река води началото си от извор-чешма на 335 м н.в., на южния склон на възвишението Хисар, на 2,4 km югоизточно от град Карнобат. Тече в югоизточна посока в плитка долина заета от обработваеми земи. При село Желязово прави голям завой на север, като заобикаля изолираната височина Русен камък (108 м), приема отляво най-големия си приток Хаджиларска река и отново продължава на югоизток през Бургаската низина. Влива се в северозападната част на Мандренското езеро, на 6 м н.в., при село Константиново.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
