thumb

Лесновска река

Лесновска река извира под името Лопушна от северното подножие на връх Голяма Икуна (1221 м), най-високата точка на Рида Белица на Ихтиманска Средна гора на около 1200 м н.в. До село Голема Раковица тече в северозападна посока в дълбока и залесена долина. След това преминава през язовир „Огняново“, насочва се на запад и навлиза в Софийско поле, като от село Доганово до устието нейното корито е коригирано с водозащитни диги. При село Равно поле отново завива на североизток и при квартал Челопечене коритото ѝ се включва в бившето корито на река Стари Искър. Влива се отдясно в река Искър на 510 м н.в., на 1,6 км северозападно от село Световрачене.

Виж още
thumb

Росица

Река Росица извира на 300 м северно от хижа "Мазалат" в Калоферска планина на около 1 400 м н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевска котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е "удавен" от водите на язовир "Александър Стамболийски". След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква — на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 м н.в., на 2 км източно от село Крушето, община Горна Оряховица.
Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният — септември. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Виж още
thumb

Камчия — Голяма Камчия

До село Тича протича в източна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След това завива на североизток, долината ѝ се разширява и протича през историко-географската област Герлово. При село Голямо Църквище, община Омуртаг, отново завива на изток, навлиза в Шуменска област и водите ѝ се вливат в големия язовир "Тича". След изтичането ѝ от язовирната стена посоката ѝ отново става североизточна и образува живописен пролом между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. При град Велики Преслав навлиза в Дунавската равнина, като тече в широка долина и образува голяма, изпъкнала на север дъга. Между град Смядово и село Партизани долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер, между Роякското плато на север и северните разклонения на Върбишка планина на юг. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отдясно река Луда Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.
Водосборният басейн на реката на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборния басейн на река Луда Камчия. Водосборният басейн на Голяма обхваща части на 5 области в България — югозападната част на Варненска област, южната част на Шуменска област, източната част на Търговишка област, най-северната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.

Виж още
thumb

Господаревска река

Господаревска река (други названия Арнаутска река, Инималенска река, Бунарска река, Голяма река, Каялъдере, Дюлевска река) е река в Югоизточна България, област Ямбол — община Стралджа и Област Бургас — община Средец, ляв приток на Средецка река. Дължината ѝ е 70 км, която ѝ отрежда 50-то място сред реките на България.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник