Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Доспат извира на 1610 м н.в., на около 800 метра югозападно от връх Шипоко (Гюлтепе, 1643 м) във Велийшко-Виденишки дял на Западните Родопи. Първите 6-7 км протича в южна посока, след което завива на югоизток, като долината ѝ е дълбока, праволиненйна и добре залесена. След село Побит камък навлиза в Доспатската котловина, голяма част от която е залята от водите на язовир "Доспат". В този участък коритото ѝ е широко 6-8 м, с множество меандри, долината ѝ — 1,5-2 км, а дълбочината 1-1,5 м. След изтичането си от язовира реката завива на юг, преминава през къса теснина и навлиза от север в малката Барутинска котловина. След устието на най-големия си приток Сърнена река (Караджадере) Доспат завива на югозапад и навлиза в тесен пролом със стръмни и голи склонове. При разклона за селата Црънча и Бръщен прави завой на запад, след 3 км — на северозапад, а при устието на Осинска река — остър завой на юг. От тук нататък долината ѝ добива проломен характер. На 1 км след устието на Кочанска река (Жижевска река), при гранична пирамида № 180 река Доспат достига до държавната граница и на протежение от 2 км по нея преминава границата между България и Гърция. На 1,6 км източно от село Туховища, Община Сатовча реката напуска границата и изцяло навлиза в гръцка територия като долината до устието ѝ запазва проломния си характер. До 1997 г. се е вливала отляво в река Места, на 366 м н.в., на 700 м югозападно от гръцкото село Борово (Потами), но сега при високи води на изградения на река Места язовир "Тисаврос" се влива в него северно от селото
Виж още
Площта на басейна на Тимок е 4 630 км2. Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлишка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.
Устието на Тимок се явява най-северната точка на България. Влива се отдясно в Дунав на 846 км от устието на реката, между българското село Куделин и сръбското Сърбово на 33 метра н.м.
Средният дебит на реката в устието, когато има есенно пълноводие, е 40м3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.
Протича в източна посока в широка долина между Авренското (Момино) плато на север и Камчийска планина на юг. По долината ѝ се прокарва границата между Дунавската равнина и Предбалкана. Приустиевите части на долината са блатисти и обрасли с лонгозни гори. Влива се в Черно море при курортния комплекс "Камчия".
Площта на водосборния басейн на реката е 5357,6 km2, като на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборните басейни на река Тунджа и реките Айтоска, Хаджийска, Двойница и Фъндъклийска, вливащи се директно в Черно море. Водосборният басейн на Камчия обхваща части на 6 области в България — южните части на Варненска и Шуменска области, най-северните части на Бургаска област, източната част на Търговищка област, североизточната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.
Треклянска река (или Раянска река) е река в Южна България, област Перник, общини Трън и Земен и Област Кюстендил, Трекляно, десен приток на река Струма. Дължината ѝ е над 50 км, която ѝ отрежда 88-мо място сред реките на България. Отводнява източните склонове на планината Кървав камък и Милевска планина, северните и източните склонове на Земенска планина, западните и южни склонове на Ерулска планина, западните склонове на Рудина планина и цялата Пенкьовска планина.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
