Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Войнишка река се образува от сливането на двете съставящи я реки: Чичилска река отляво и Короманица (Калчовец) отдясно на около 2 км югозападно от село Войница, на 88 м н.в. и на 43°54′44″ с. ш. 22°41′15″ и. д.. За начало на Войнишка река е приета река Дорков дол, която извира на около 850 м северозападно от връх Черноглав 858 м) в планината Бабин нос, на 664 м н.в. До село Чичил реката тече в североизточна посока, като преминава последователно през язовир "Краварски дол", село Старопатица, язовир "Полетковци", село Полетковци (в този участък се нарича Селската бара) и югоизточно от град Кула, вече под името Чичилска река. От село Чичил реката се насочва на изток, на 2 км югозападно от село Войница се съединява отдясно с река Короманица (Калчовец) и вече под името Войнишка река преминава покрай селата Буковец и Търняне и се влива на 783 км отдясно в река Дунав, на около 2 км източно от град Дунавци, на 32 м н.в., срещу остров Богдан-Сечан.
Виж още
Река Пясъчник води началото си от 1 512 м н.в., на 300 м западно от връх Шилигарка (1 577 м) в Същинска Средна гора, под името Меча река. По цялото си протежение реката тече в югоизточна посока — до село Старосел в дълбока долина, а след язовир "Пясъчник" — в Горнотракийската низина, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 155 m н.в., в североизточната част на град Пловдив.
Виж още
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 м) в Чипровска планина, на около 1 760 м н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "Огоста". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци — водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река Рибине (десен).
След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти км на 27 м н.в.
Река Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. в село Тешел, община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
