Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Височица извира под името Сребърна под връх Камара в Берковския дял на Стара планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Тук е известна и като Брълска река, по името на село Бърля или Комщица. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.
Виж още
Хърсовска река (или Деребою) е река в Североизточна България, област Шумен — община Никола Козлево, област Добрич — община Тервел и Област Силистра — общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България
Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река Канагьол, на 24 м н.в.
Река Бели Лом води началото си от извор-чешма "Даачешме" (на 404 м н.в.), разположена на 500 м западно от село Островче, Община Разград в Разградските височини. До язовир "Бели Лом" при село Крояч тече на изток-югоизток, а след изтичането от язовира рязко завива на северозапад. Преминава през центъра на град Разград и в това направление достига до град Сеново. От извора до село Дряновец протича в широка долина, а след селото долината на реката става каньоновидна със скалисти склонове, изградени от апстки варовици и със стотици меандри. На 3,2 км източно от село Иваново, на 47 м н.в. се слива с идващата отляво река Черни Лом и двете заедно дават началото на река Русенски Лом.
Подхранването на Бели Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен — март-юни максимум и лятно-есенен — юли-октомври минимум. По време на пролетното пълноводие протича около 60% от годишния отток. Реката е с една от най-високите стойности на мътност в България. Много често Бели Лом е причинявал наводнения по долината си, като най-голямото е през 1947 г.
Река Потока води началото си от извор-чешма в южното подножие на Същинска Средна гора на 447 m н.в., на шосето между селата Смилец и Свобода, община Стрелча. Тече в югоизточна посока през Горнотракийската низина, като от град Съединение до устието ѝ коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 170 m н.в., срещу село Оризаре, община Родопи.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
