Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Калница извира под името Текиря на 203 м н.в. от Светиилийските възвишения, на 1,3 км югоизточно от село Питово, община Нова Загора. По цялото си протежение протича в плитка долина с песъчливо корито и с много малък надлъжен наклон (0,15 m/km). В горното си течение протича през западната част на Ямболското поле, до село Бояджик на изток, а след това до село Генерал Инзово на югоизток, като в този последен участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. След това заобикаля от изток Светиилийските възвишения и след село Пчела протича през западната част на Елховското поле с множество меандри. Влива отляво в Синаповска река от басейна на Тунджа на 97 м н.в., на 1 км преди устието на последната в Тунджа.
Виж още
Хаджийска река води началото си от 482 м н.в. в западната част на Еминска планина, на 1 km югозападно от село Добра поляна, община Руен. Първите 4 км тече на юг, а след това на изток в широка долина между Еминска планина на север и Айтоска планина на юг. След село Гълъбец завива на югоизток, протича през големия язовир "Порой" и се влива в Несебърския залив на Черно море, в южната част на курортния комплекс "Слънчев бряг".
Виж още
Река Ботуня извира източно от връх Тодорини кукли (1 785 м, най-високата точка на планината Козница) на около 1 550 м н.в. под името Стара река. До град Вършец тече в дълбока залесена долина, след което пресича Вършецката котловина в североизточно направление. При село Долно Озирово приема отдясно водите на Озировска река, завива на север, след село Стояново образува широка долина заета от обработваеми земи и навлиза в Област Враца. В този участък посоката ѝ е североизточна, а след устието на най-големият ѝ приток река Въртешница (Лева река, десен приток) завива на северозапад и долината ѝ става асиметрична. отново се завръща на територията на Област Монтана и на 1 км североизточно от град Бойчиновци се влива отдясно в река Огоста на 100 м н.в.
Виж още
След Градец долината ѝ се разширява и образува големи меандри. От извора си до до село Дъскотна тече, общо взето, в източна посока между планинския рид Разбойна и Котленска и Върбишка планина на север и Сливенска, Стидовска и Карнобатска планина на юг. От село Дъскотна до село Цонево тече на североизток в дълбока проломна долина между Върбишка планина на северозапад и Камчийска планина на югоизток. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отляво река Голяма Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.
Площта на водосборният басейн на реката е 1 612 km2, което представлява 30,1% от водосборния басейн на река Камчия. Водосборният басейн на Луда Камчия на север граничи с водосборния басейн на река Голяма Камчия, на северозапад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборния басейн на река Тунджа и водосборните басейни на Айтоска и Хаджийска река, вливащи се директно в Черно море.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
