Река Нишава извира на около 1 100 м югоизточно от връх Ком в Берковска планина, на 1740 м н.в. под името Гинска река, поради което често (предимно в Сърбия) се смята, че Нишава води началото си едва след сливането на река Гинска с река Ерма, на сръбска територия, край село Суково. Според трета версия за изворите на реката, възприета от някои пътешественици в миналото, нейно начало е река Йежевица, която извира недалеч от Драгоман.
Първите около 8 км до прохода Петрохан тече в югоизточна посока, след което завива на юг в дълбока долина, разделяща Берковска планина от планината Понор. На 43°02′ с. ш. 23°07′ и. д. завива на запад, преминава през Годечката котловина, където вече получава името си Нишава, между селата Разбоище и Калотина образува дълбок пролом, след което навлиза в сръбска територия.
Останалите 151 км от течението на Нишава е в северозападна посока, като преминава през Царибродско и Пиротското полета, където в нея се влива река Темска (Височица). След района на Бела паланка тя образува внушителната Сичевска клисура (дължина 17 км, дълбочина 350-400 м). В Сърбия Нишава преминава през градовете Цариброд, Пирот, Бела паланка, Нишка баня и Ниш и на около 10 км след Ниш се влива отдясно в река Южна Морава.
Златаришка река (в горното течение Зеленишка река, Борущица, Мийковска река) е река в Северна България, област Велико Търново - общини Елена и Златарица, десен приток на река Веселина от басейна на Янтра. Дължината ѝ е 56,5 км, която ѝ отрежда 74-то място сред реките на България.
Виж ощеДо село Тича протича в източна посока в тясна и дълбока долина, обрасла с широколистни гори. След това завива на североизток, долината ѝ се разширява и протича през историко-географската област Герлово. При село Голямо Църквище, община Омуртаг, отново завива на изток, навлиза в Шуменска област и водите ѝ се вливат в големия язовир "Тича". След изтичането ѝ от язовирната стена посоката ѝ отново става североизточна и образува живописен пролом между Преславска планина на северозапад и Драгоевска планина на югоизток. При град Велики Преслав навлиза в Дунавската равнина, като тече в широка долина и образува голяма, изпъкнала на север дъга. Между град Смядово и село Партизани долината ѝ отново се стеснява и придобива проломен характер, между Роякското плато на север и северните разклонения на Върбишка планина на юг. В югозападния край на село Величково, община Дългопол, на 26 м н.в. се съединява с идващата отдясно река Луда Камчия и двете заедно дават началото на същинската река Камчия.
Водосборният басейн на реката на северозапад и север граничи с водосборните басейни на реките Русенски Лом и Провадийска река, на запад — с водосборния басейн на река Янтра, а на юг — с водосборния басейн на река Луда Камчия. Водосборният басейн на Голяма обхваща части на 5 области в България — югозападната част на Варненска област, южната част на Шуменска област, източната част на Търговишка област, най-северната част на Сливенска област и най-южните окрайнини на Разградска област.
Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 м н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство "Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат — Тутракан и отново на север — до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-ти км), на 11 м н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник