Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Мартинка (Голяма река) е река в Южна България — Област Стара Загора, общини Чирпан и Стара Загора и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица. Дължината ѝ е 55 km, която ѝ 77-мо място сред реките на България. Река Мартинка извира на 403 м н.в. под името Винаровска река от Чирпанските възвишения, на 2,7 km северозападно от село Винарово, община Чирпан. Тече в югоизточна посока в хълмистата част на Горнотракийската низина в плитка долина. Влива се отляво в река Марица на 87 m н.в., на 1,6 km югоизточно от село Брод, община Димитровград.
Виж още
Факийска река извира от западната част на планината Странджа, на 463 м н.в. под името Гъркова река, на 1,7 км северно от село Странджа, Община Болярово. До село Голямо Буково тече в тясна безлесна долина — до село Момина църква на север, до село Факия — на североизток, а до село Голямо Буково — на изток. След последното село Факийска река навлиза в дълбока, тясна (на места каньоновидна) и залесена долина с множество меандри, като разделя ридовете Каратепе на северозапад и Босна на югоизток (части от Странджа). След заличеното село Раков дол долината ѝ се разширява, а след село Зидарово навлиза в Бургаската низина, като образува широка наносна долина. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се в южната част на Мандренското езеро на 1,5 км югозападно от село Димчево.
Виж още
Река Сазлийка извира на 651 м н.в. под името Топлиците на 1,5 км югозападно от връх Руя (812 м) в Сърнена Средна гора. До село Казанка тече на юг, след което завива на изток под името Казанска река. След село Старозагорски бани постепенно за вива на юг и югозапад, а след притока си Чаталка — на югоизток и при селата Лясково и Ракитница навлиза в Горнотракийската низина. От село Казанка, през село Лясково до село Ракитница протича в дълбока и залесена долина. По цялото си протежение в Горнотракийската низина коритото на реката е коригирано с водозащитни диги. След село Арнаутито реката поема в източна посока, след село Сърнево — югоизточна, а след град Раднево — южна. Влива се отляво в река Марица на 78 m н.в., на 1,7 kм източно от град Симеоновград.
Речният режим на подхранване е с плувиален характер, което определя ясно изразен пролетен максимум на оттока — януари-април, а минимумът — юли-октомври. Среден годишен отток при град Гълъбово 18,0 m3/s. На места по нейното течение са се образували типични крайречни гори от топола и върба.
Русокастренска река води началото си от извор-чешма на 335 м н.в., на южния склон на възвишението Хисар, на 2,4 km югоизточно от град Карнобат. Тече в югоизточна посока в плитка долина заета от обработваеми земи. При село Желязово прави голям завой на север, като заобикаля изолираната височина Русен камък (108 м), приема отляво най-големия си приток Хаджиларска река и отново продължава на югоизток през Бургаската низина. Влива се в северозападната част на Мандренското езеро, на 6 м н.в., при село Константиново.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
