Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Ботуня извира източно от връх Тодорини кукли (1 785 м, най-високата точка на планината Козница) на около 1 550 м н.в. под името Стара река. До град Вършец тече в дълбока залесена долина, след което пресича Вършецката котловина в североизточно направление. При село Долно Озирово приема отдясно водите на Озировска река, завива на север, след село Стояново образува широка долина заета от обработваеми земи и навлиза в Област Враца. В този участък посоката ѝ е североизточна, а след устието на най-големият ѝ приток река Въртешница (Лева река, десен приток) завива на северозапад и долината ѝ става асиметрична. отново се завръща на територията на Област Монтана и на 1 км североизточно от град Бойчиновци се влива отдясно в река Огоста на 100 м н.в.
Виж още
Поповска река извира под името Воденска река на 482 м н.в. в местността Белия гръбнак, в източната част на Дервентските възвишения, в непосредствена близост до границата с Турция. В най-горното си течение до село Воден) протича в тясна и залесена долина, в началото на запад, а след това на север. След селото завива на северозапад, като долината ѝ запазва тесния си характер до град Болярово, но вече обезлесена. След града долината на Поповска река значително се разширява, появяват се множество меандри и няколко пъти сменя посоката си на течение — от Болярово на североизток, в района на село Дъбово на северозапад, а след село Попово и до устието си — на югозапад. След село Добрич протича през Елховското поле. Влива отляво в река Тунджа на 98 м н.в., на 800 м северно от разклона за КПП "Лесово" и Тополовград.
Виж още
Синаповска река извира под името Голямата река на 574 м н.в. в Сакар планина, на 3 км северно от връх Вишеград (856 м), най-високата точка на планината. До село Доброселец протича в тясна долина, в началото на северозапад, а след това на североизток. След устието на левия си приток Смесената река се нарича Синаповска река. След селото реката рязко сменя посоката си на изток и югоизток и протича между севените разклонения на Сакар планина на юг и Манастирските възвишения на север. В този участък долината ѝ значително се разширява и е с асиметричен профил — с по-стръмни десни (южни) склонове. След село Синапово навлиза в югозападната част на Елховското поле и си влива отдясно в река Тунджа на 96 м н.в., на 1 км североизточно от село Княжево.
Виж още
Стара река се образува от сливането на Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) южно от село Стара река. За начало се приема Голяма река, която извира североизточно от местността "Агликина поляна", западно от прохода Вратник, в Елено-Твърдишка планина, на 964 м н.в.
До сливането си с Малка река тече в дълбока залесена долина, след което до село Майско протича в широка долина. Между селата Майско и Кесарево, на протежение повече от 60 км долината ѝ е дълбока, на места каньоновидна и в този си участък разделя Еленските височини на запад от Лиса планина на изток. След село Кесарево навлиза в Дунавската равнина, долината ѝ става много широка и започва да меандрира. Тук отдясно и отляво приема най-големите си притоци Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) и започва да се нарича Лефеджа (Лефеджи).
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
