Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Чепеларска река води началото си от 1 550 м н.в. в курорта "Пампорово". От извора си до село Хвойна тече на север, след това до село Бачково — на североизток, а след селото и до устието си — отново на север. От извора до град Асеновград протича в тясна, дълбока и красива долина, по която има две малки долинни разширения — в районите на град Чепеларе и село Хвойна. След Асеновград реката навлиза в Горнотракийската низина, където коритото ѝ става широко и песъчливо и от него наляво и надясно се отделят напоителни канали. Влива се отдясно в река Марица на 148 m н.в., на 2,5 km южно от село Рогош, Община Марица.
Виж още
За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от Ардински дял на Западните Родопи, на 1284 м н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1346 м), на около 2 км югозападно от село Мързян, община Златоград. До шосета Мадан — Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица.
След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри. В района на село Фотиново, община Кирково реката завива на север и запазва тази си посока до устието си, като долината ѝ става много широка. Влива се отдясно в река Арда (в язовир "Студен кладенец"), на 227 м н.в., в района на село Соколско, община Кърджали.
Река Драговищица се образува от сливането на Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща) на 753 м н.в., на 700 м западно от град Босилеград, Сърбия. За начало се приема по-дългата, но по-маловодна Божичка река. Тя извира под името Кулуница от северната част на планината Кървав камък, на 1671 м н.в., на 800 м северозападно от граничния връх Било (1737 м), най-високата точка на планината. До навлизането си в България реката протича в дълбока, на места проломна долина с няколко малки долинни разширения в южна посока, а след Лисинския язовир – на югоизток. След съединяването на двете реки западно от Босилеград вече същинската Драговищица продължава на югоизток като сравнително голяма река. При сръбското село Рибарци и устието на Бранковичка река (десен приток) Драговищица навлиза в българска територия и завива на изток. В началото протича в тясна, на места каньоновидна долина през нископланински и слабо залесен район. След село Долно Уйно реката завива на югоизток, а при село Горановци навлиза в северната част на Кюстендилската котловина. След село Драговищица до устието си коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Струма на 485 м н.в., на 700 м западно от село Шипочано.
Виж още
Бяла река (до 1942: Акчехисар) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и Област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица. Дължината ѝ е 69,6 km, която ѝ отрежда 52-ро място сред реките на България. Тя е най-големият приток на Луда река. Отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Ирантепе и Сърта в Източните Родопи.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
