Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Осъм е река в Северна България, област Ловеч — общини Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен — общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда 5-то място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 км.
Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 м н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски — в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е североизточно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто — в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-ти км), на 22 м н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.
Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври. Подхранването на Осъм е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина — предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Височица извира под името Сребърна под връх Камара в Берковския дял на Стара планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Тук е известна и като Брълска река, по името на село Бърля или Комщица. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.
Виж още
Янтра е река в Северна България, област Габрово — общини Габрово и Дряново, област Велико Търново — общини Велико Търново, Горна Оряховица и Полски Тръмбеш и Област Русе — общини Бяла и Ценово, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 285,5 км[1], която ѝ отрежда 7-мо място сред реките на България. Река Янтра се явява третият по-дължина приток на Дунав в България след Искър и Осъм.
Река Янтра извира от северното подножие на връх Атово падало (1 495 м) в Шипченска планина на Стара планина, на 1 220 м н.в. До град Габрово тече на северозапад в дълбоко всечена и залесена с букови гори долина. Между Габрово и село Янтра пресича в дълбок пролом (Стражански пролом) платото Стражата и се насочва на североизток, като долината ѝ се разширява и по терасите ѝ се появяват обработваеми земи.
След село Ветринци започва средното течение на реката, течението ѝ се насочва на изток, а преди град Велико Търново – на север, където преминава през живописен пролом в чертите на града през Търновските височини. При село Самоводене Янтра излиза от Търновският пролом и навлиза в Дунавската равнина, като от тук до устието ѝ по долината ѝ преминава границата между Средната и Източната Дунавска равнина.
Поради малкия наклон (4,6‰) на течението в Дунавската равнина Янтра прави големи меандри (коефициент на извилистост 3,1 – най-голям за територията на България), особено в района на град Долна Оряховица и селата Върбица и Драганово. След устието на най-големия си приток Росица Янтра се насочва на север, отново обаче с множество меандри и старици (изоставени речни корита). От село Долна Студена течението ѝ става северозападно и между селата Белцов [[Джулюница]] Новград образува поредния живописен пролом. Влива се отдясно в река Дунав (на 536-ти км), на 19 м н.в., на 1,7 км северозападно от село Кривина.
Янтра е река със значителни сезонни колебания. В Стара планина максималният отток е през месеците март-юли, дължащ се на снеготопенето, а в Дунавската равнина — януари-юли. Минималният отток е в периода от август до октомври. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Много често Янтра причинява наводнения, поради което почти по цялото ѝ в Дунавската равнина, левият ѝ нисък бряг е коригиран с водозащитни диги.
Двойница (старо име до 1942 г. Чифтедере) е река в Източна България, област Бургас — общини Поморие и Несебър и Област Варна — общини Долни чифлик и Бяла, вливаща се в Черно море. Дължината ѝ е 52 км, която ѝ отрежда 81-во място сред реките на България. Река Двойница води началото си под името Лекарница от извор-чешма на 440 м н.в. в Еминска планина, в близост до заличеното през 1963 г. село Доброван, Община Поморие. До село Голица, Община Долни чифлик тече в северна посока в дълбока и залесена долина. След селото завива на изток-югоизток и до устието си поддържа тази посока, като долината ѝ се разширява и разделя Камчийска планина на север от Еминска планина на юг. Влива се в Черно море в североизточния край на град Обзор. От село Голица до устието си по долината ѝ преминава границата между Варненска и Бургаска област.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
