Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Площта на басейна на Тимок е 4 630 км2. Реката събира водите си от югозападните и западните склонове на Чипровска планина, Светиниколска планина, и планината Бабин нос (най-западните части на Стара планина) и северните склонове на Свърлишка планина, планините Треси баба, Тупижница, Велики Кърш, Дели Йован и други в Сърбия.
Устието на Тимок се явява най-северната точка на България. Влива се отдясно в Дунав на 846 км от устието на реката, между българското село Куделин и сръбското Сърбово на 33 метра н.м.
Средният дебит на реката в устието, когато има есенно пълноводие, е 40м3/s. Водите ѝ се използват главно за напояване и съвсем малко за производство на електроенергия.
Хърсовска река (или Деребою) е река в Североизточна България, област Шумен — община Никола Козлево, област Добрич — община Тервел и Област Силистра — общини Алфатар, Кайнарджа и Силистра. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река Канагьол. Дължината ѝ е 91 км, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на България
Хърсовска река извира на 397 м н.в. в северната част на платото Стана, на 2,5 km СЗ от с. Хърсово, област Шумен. До село Пет могили протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на Лудогорието и Добруджа. След село Цани Гинчево коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село Богорово, община Силистра суходолието на Хърсовска река се "влива" отдясно в суходолието на река Канагьол, на 24 м н.в.
Рилска река е река в Западна България, област Кюстендил, общини Рила и Кочериново, ляв приток на река Струма. Дължината ѝ е 51 км, която ѝ отрежда 83-то място сред реките на България. Отводнява южните склонове на Северозападния, северните склонове на Югозападния и западните склонове на Централния дял на Рила. Рилска река изтича от североизточния ъгъл на Горното Рибно езеро, на 2225 м н.в., в циркуса, разположен между върховете Йосифица (2697 м) на изток, Канарата (2666 м) на юг и Кьоравица (2612 м) на запад в Централния дял на Рила. След като изтече и от Долното Рибно езеро и приеме отдясно притока си Маринковица, завива на запад-северозапад под името Манастирска река. Прави голяма изпъкнала на север дъга, завива на югозапад и след устието на най-големия си приток Илийна река (ляв) тече вече в западна посока под името Рилска река. До излизането си от планината при град Рила долината ѝ е дълбока и силно залесена. След град Рила завива на югозапад и навлиза в най-южната част на Дупнишката котловина, т.н. Долно Дупнишко поле (Кочериновско поле), където долината ѝ става широка и плитка. След около 10 км се влива отляво в река Струма, на 346 м н.в., на 400 м югозападно от квартал "Левски" на град Кочериново.
Виж още
Брезовска река извира под името Попращенка на 1 043 м н.в., на 1,1 км югоизточно от връх Братан, в Сърнена Средна гора. До село Розовец тече в югозападна посока в дълбока и залесена долина. След селото под името Стара река продължава на юг, а след град Брезово навлиза в Горнотракийската низина вече под името Брезовска река. Влива се отляво в река Марица на 131 m н.в., на 1,4 км западно от село Мирово.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
