Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Белица извира под името Станчовханска река от югозападното подножие на връх Върбанов чукар (829 м) в Тревненска планина, на 718 м н.в. До село Станчов хан тече на северозапад в тясна гориста долина, след което долината ѝ се разширява и постепенно завива на север, североизток и изток, а от село Кисьовци — на север. След село Вонеща вода образува пролом между Габровските на запад и Еленските височини на изток. При град Дебелец приема отлява водите на най-големия си приток Дряновска река и след 2 км се влива отдясно в река Янтра, на 142 м н.в. в кв. "Чолаковци" на град Велико Търново.
Виж още
Река Тополовец извира на 1 км източно от връх Връшка чука на около 404 м н.в., под името Мостище. След село Извор махала вече се нарича Тополовец. До село Градец тече в североизточна и източна посока в каньоновидна долина. След това завива на югоизток, навлиза във Видинската низина и се влива отдясно в река Дунав (на 785 км от устието ѝ) на 33 м н.в.
Виж още
Река Бели Лом води началото си от извор-чешма "Даачешме" (на 404 м н.в.), разположена на 500 м западно от село Островче, Община Разград в Разградските височини. До язовир "Бели Лом" при село Крояч тече на изток-югоизток, а след изтичането от язовира рязко завива на северозапад. Преминава през центъра на град Разград и в това направление достига до град Сеново. От извора до село Дряновец протича в широка долина, а след селото долината на реката става каньоновидна със скалисти склонове, изградени от апстки варовици и със стотици меандри. На 3,2 км източно от село Иваново, на 47 м н.в. се слива с идващата отляво река Черни Лом и двете заедно дават началото на река Русенски Лом.
Подхранването на Бели Лом е предимно дъждовно-снежно, с ясно изразен пролетен — март-юни максимум и лятно-есенен — юли-октомври минимум. По време на пролетното пълноводие протича около 60% от годишния отток. Реката е с една от най-високите стойности на мътност в България. Много често Бели Лом е причинявал наводнения по долината си, като най-голямото е през 1947 г.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
