Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Преди сливането си реките Бела Места и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долините им са стръмни и скалисти с наклон около 30°-40°. Дъната им са тесни като на места се разширяват до 60-80 m. Коритата им са каменисто, а дъната — чакълесто-каменисто. При събирането на двете реки североизточно от град Якоруда долината на Места се разширява до 300-400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12-15 m[6] Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион №7 "Източни Балкани".[5].[7].
След сливането на притоците Черна Места и Бела Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно широколистна растителност и течението ѝ е с югозападно направление. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към село Дагоново теренът вече е силно обезлесен. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.
След гръцкото село Статмос (югозападно от Ксанти) реката навлиза в Беломорската низина. Влива се в Егейско море срещу остров Тасос, като образува обширна делта.[1] Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.
Дунав е втората по дължина река в Европа (след Волга). Тя е единствената голяма река в Европа, която тече в посока от запад на изток.
Извира от платото Баар в планината Шварцвалд (с надморска височина на изворите 1078 метра) в Германия, където две по-малки реки, Бригах и Брег, се сливат на 1,4 km от селището Донауешинген и оттам насам реката се нарича Дунав.
Освен теорията, която се приема за меродавна, че сливането на Брегах и Брег край Донауешинген е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Дунав, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстембергишес шлос“ край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. През 1895 г. Адолф Хеер изгражда скулптурна композиция над кръглия басейн на потока Дунав, която изобразява майка Баар, която сочи пътя на младия Дунав. Няколкостотин метра след извора на потока той се слива с река Бригах, а тя от своя страна след километър и половина се слива с река Брег и дава началото на река Дунав. От това място тя тече на югоизток в продължение на 2859 km, вливайки се чрез делта (граничеща с Украйна) в Черно море на румънска територия. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 m3/секунда.Река Дунав минава през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Молдова и Украйна. Басейнът ѝ заема общо 817 000 km2. При вливането си в Черно море тя се разделя на три ръкава — Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният — Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав — Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият.Дунав е включена в списъка на няколкото най-застрашени реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г. От геоложка гледна точка Дунав е много по-древен от река Рейн, чийто водосборен басейн граничи с дунавския в югозападната част на Германия. До последния ледников период началото на Рейн е в югозападния край на Шварцвалд. Така алпийските води, които днес се оттичат на север чрез Рейн, до Риското заледяване се оттичат на изток чрез Дунав. Пресъхналите днес проломи в Швабска Юра показват някогашното течение на реката, която през тази епоха е значително по-пълноводна от съвременната. През Риското заледяване ерозията, предизвикана от ледниците, оформя горната част от долината на Рейн и пренасочва основната част от алпийските води на север
Река Дунав винаги е била важна връзка между Западна Европа и Черно море. През III век тя е северна граница на Римската империя (и на латински е наричана Danubius), а крепостите, построени на бреговете ѝ, служат за защита срещу нападенията на готите, хуните и славянските племена. По-късно Дунав е била път за достъп до Константинопол. Кръстоносците са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През Средновековието тя улеснява нахлуването на турците в Централна Европа.
Река Видима се образува от сливането на двете съставящи а реки — Лява Видима и Дясна Видима (Острешка река) в кв. "Зора" на град Априлци. За начало се приема река Лява Видима, която извира от северозападното подножие на връх Ботев в Калоферска планина на Стара планина, в резервата "Северен Джендем", на 2 040 м н.в. под името Василковица. До кв. "Видима" на град Априлци тече в дълбока гориста долина, след което се насочва на северозапад и пресича Новоселската котловина. Между селата Велчево и Дебнево тече на север и образува живописна проломна долина, след което завива на изток и долината ѝ става широка. Влива се отляво в река Росица на 206 м н.в., на 3 км южно от град Севлиево.
Виж още
Река Баниски Лом води началото си от чешма (на 312 м н.в.), разположена в югозападната част на село Сушица, община Стражица. До село Копривец, община Бяла протича в широка долина, най-напред на изток, а след село Горски Сеновец на север-североизток. След устието на най-големия си приток река Каяджик (десен) навлиза в широка, но дълбока каньоновидна долина и се влива отлява в река Черни Лом на 97 м н.в. при село Широково, община Две могили.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
