Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
В горното си течение Средецка река носи името Старата река. На 2,5 - 3,0 км от извора реката протича на североизток през неясно очертана долина с много полегати склонове (5°), залесени с гъсти дъбови издънки. Надолу долината ѝ има вече подчертан трапецовиден напречен профил. Надлъжният наклон на коритото е 2.2%, и се запазва до вливането в нея на Четманска река. Бреговете на речното корито са високи 0,6 - 0,7 м, почти отвесни. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо. Тук реката не прави меандри. След вливането на Четманската_река Средецка река навлиза в хълмиста долина, широка 50 - 60 м, като описва средно извити, но редки меандри. Тук десният склон е залесен с храсталак. След село Александрово речната долина става с коритообразен напречен профил. Склоновете са много полегати (5 - 10°) и обезлесени. Тук реката се нарича Голямата река и ширината ѝ става 2 - 2,5 м. Крайречните лъки са незначителни. След вливането в нея на дерето Чамбунар склоновете на долината стават по-стръмни (до 20°), като са обрасли с млади дъбови гори и реката е по-пълноводна. Надлъжният наклон на коритото в този участък е около 6%. Широчината на коритото става 5 - 6 м, а крайречните лъки - 10 - 15 м. Бреговете на реката са ниски и ронливи.
Виж още
Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 м н.в., на 2,3 км южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на 41°57′08″ с. ш. 27°16′12″ и. д. и 666 м н.в., на 3,6 км северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира "Армаган", а след изтичането си от него — в източна.
След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 км тече в северна посока и достига до българската граница на 8 км южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ Делиевска река. От тук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.
За начало се приема Голяма река с десния си приток Ерма река. Последната води началото си от Ардински дял на Западните Родопи, на 1284 м н.в., от северното подножие на граничния връх Мъргазян (1346 м), на около 2 км югозападно от село Мързян, община Златоград. До шосета Мадан — Златоград тече в източна посока, а след това до Златоград в югоизточна, в тясна и дълбока долина, гъсто обрасла с широколистни гори. В центъра на Златоград приема отдясно Малка река (Аламовска река) и двете заедно дават началото на същинската река Върбица.
След Златоград долината на Върбица се разширява, става по-слабо залесена и с множество меандри. В района на село Фотиново, община Кирково реката завива на север и запазва тази си посока до устието си, като долината ѝ става много широка. Влива се отдясно в река Арда (в язовир "Студен кладенец"), на 227 м н.в., в района на село Соколско, община Кърджали.
Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰.
След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.
При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.
Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
