Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Лебница извира на 1480 м н.в. на 1,4 км югоизточно от връх Огражденец (1748 м), първенецът на планината Огражден - на територията на Република Македония. Тече на изток и след 8 километра пресича държавната граница и навлиза в българска територия. След границата до село Никудин Лебница тече на североизток, а след селото — в югоизточна посока до село Драгуш, след това извива на изток. При село Лебница излиза от планината и навлиза в Петричко-Санданската котловина, като образува обширен наносен конус. Влива се отдясно в река Струма, на 104 м н.в. срещу промишлената зона на град Сандански. Речната ѝ долина е дълбоко всечена в метаморфни скали и гранити, като образува множество меандри, а долинните ѝ склонове са силно обезлесени и ерозирани.
Виж още
Река Пиринска Бистрица изтича от южния ъгъл на Аргировото езеро (на 2365 м н.в.), разположено заедно с Митровото езеро (на 2291 м н.в.) в Демиркапийския циркус в Северен Пирин. Под името Третата (Демиркапийска) река тече на юг в дълбока коритовидна долина. При хижа "Пирин" завива на югоизток и вече под името Пиринска Бистрица навлиза в силно залесен район, като постепено променя посоката си в южна. При село Пирин реката прави голям завой на югозапад и навлиза в слабо залесена, с еродирани склонове долина. При село Катунци Пиринска Бистрица излиза от планината и навлиза в югоизточната част на Петричко-Санданската котловина, като долината ѝ се разширява и изплитнява. На 500 м южно от село Ново Ходжово отляво в нея се влива вторият ѝ по големина приток Петровска река и оттук до устието си на протежение от 7 км по течението на реката преминава участък от българо-гръцката граница. Влива се отляво в река Струма, на 69 м н.в., на 1,4 км западно от гръцкото село Промахон.
Виж още
Река Драговищица се образува от сливането на Божицка река (лява съставяща) и Любатска река (дясна съставяща) на 753 м н.в., на 700 м западно от град Босилеград, Сърбия. За начало се приема по-дългата, но по-маловодна Божичка река. Тя извира под името Кулуница от северната част на планината Кървав камък, на 1671 м н.в., на 800 м северозападно от граничния връх Било (1737 м), най-високата точка на планината. До навлизането си в България реката протича в дълбока, на места проломна долина с няколко малки долинни разширения в южна посока, а след Лисинския язовир – на югоизток. След съединяването на двете реки западно от Босилеград вече същинската Драговищица продължава на югоизток като сравнително голяма река. При сръбското село Рибарци и устието на Бранковичка река (десен приток) Драговищица навлиза в българска територия и завива на изток. В началото протича в тясна, на места каньоновидна долина през нископланински и слабо залесен район. След село Долно Уйно реката завива на югоизток, а при село Горановци навлиза в северната част на Кюстендилската котловина. След село Драговищица до устието си коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Струма на 485 м н.в., на 700 м западно от село Шипочано.
Виж още
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 м) в Чипровска планина, на около 1 760 м н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "Огоста". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци — водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река Рибине (десен).
След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти км на 27 м н.в.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
