Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Лом извира от главното старопланинско било в землището на село Горни Лом. Образува се от множество по-малки притоци, като за начало са приети изворите на река Бърза (на 2 100 м н.в.) в подножието на връх Миджур (2168 метра) - най-високият в Чипровска планина, Западна Стара планина. Тези рекички имат планински характер, много стръмни наклони на речното корито и големи скорости на течението. До Горни Лом реката тече под голям наклон. Залесеността в този район е слаба. Залесени са само известни части от водосборната област главно от широколистни гори. Коритото на реката е от скална порода и засипано с камъни, чакъл и пясък, които са типични за водосборни области от подобен характер. Надлъжният наклон на реката до Горни Лом е голям — средно 10 %, а напречният профил на долината се характеризира с дълбоко врязване и стръмни склонове.
От Горни Лом до Долни Лом реката запазва почти същия характер. Оттам надолу тя навлиза в почти равнинен терен (Долноломско и Средогривски полета), където наклонът на реката е малък и има характера на равнинна река. Долината на реката е обградена с невисоки хълмове. Речните брегове са ниски, а дъното покрито с пясък. Така реката продължава до махала Фалковец, където приема главния си ляв приток Стакевска река, с десния ѝ приток Чупренска река. В този участък напречният профил на долината става коритообразен. От Фалковец реката навлиза в полски терен, където долината и коритото на реката се разширяват, като при Дреновец достига до 100—200 m. От Ружинци на североизток долината ѝ има асиметрични брегове с добре развити тераси отляво на речното легло и стръмни десни склонове. Бреговете на реката в този участък са много ниски и при проливни дъждове или пък интензивно снеготопене водите ѝ излизат извън коритото и причиняват наводнения. Дъното на реката в по-голямата си част е покрито с чакъл. При малки водни количества същите текат ту към единия, ту към другия бряг. Понякога след наводнение течението на реката е в средата на коритото. Водосборната област на реката е обезлесена и заета от обработваеми площи. Този си характер реката запазва до вливането ѝ в Дунав на 742-ри км, в град Лом, на 28 м н.в. Устието е известно под името "Лимана". Характерно за реката в най-долното ѝ течение е подприщването на водите ѝ, което се получава поради по-високите нива на река Дунав.
Осъм е река в Северна България, област Ловеч — общини Троян, Ловеч и Летница и Област Плевен — общини Левски и Никопол, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ заедно с река Черни Осъм, която е приета за начало на Осъм е 314 км, която ѝ отрежда 5-то място сред реките на България. Дължината само на река Осъм е 278 км.
Река Осъм се образува от сливането на реките Бели Осъм (лява съставяща) и Черни Осъм (дясна съставяща) в северната част на град Троян, на 371 м н.в. Официално за начало на реката е приета река Черни Осъм. До град Ловеч тече в северна посока, а след това до град Левски — в североизточна. Между Троян и село Александрово, в Предбалкана тече в дълбока проломна долина. След Александрово навлиза в Дунавската равнина, като долината ѝ е асиметрична, със стръмни десни и полегати леви склонове. От град Левски генералното направление на Осъм е североизточно, като коритото ѝ е широко и поради малкия наклон меандрира във всички направления. В този си участък коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги, като преминава от каменисто — в песъкливо. Влива се отдясно в река Дунав (на 599-ти км), на 22 м н.в. между град Никопол на изток и село Черковица на запад.
Реката има ясно изразен максимум през месеците март-юни, дължащ се на снеготопенето в Стара планина и дъждовете през този сезон. Минимумът е в периода август-октомври. Подхранването на Осъм е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина и Предбалкана подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, в Дунавската равнина — предимно от дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Река Златна Панега води началото си от най-големия в България карстов извор "Глава Панега" (4 000 л/сек), разположен в югоизточната част на село Златна Панега, на 188 м н.в. Тече в северна посока, като преди град Луковит образува живописен пролом. При село Радомирци завива на северозапад и се влива отдясно в река Искър, на 94 м н.в., на 850 м северозападно от крайните квартали на град Червен бряг.
Виж още
Реката извира на 300 м северозападно от връх Мургана (1 639 м) в Етрополска планина на Стара планина, на 1 573 м н.в. под името Равна река. До град Етрополе тече в северозападна посока в дълбока залесена долина. В южната част на града завива на североизток, преминава през Етрополската котловина и след село Лъга образува пролом. При село Малки Искър завива на северозапад, пресича Джурковската котловинау след село Видраре завива на запад и отново образува живописен пролом. При село Калугерово Малки Искър отново сменя посоката си, този път на север, долината на реката се разширява и при град Роман, на 146 м н.в. се влива отдясно в река Искър.
Площта на водосборният басейн на реката е 1 284 км2, което представлява 14,9% от водосборния басейн на река Искър. Река Малки Искър отводнява цялата североизточна част на Софийска област.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
