Река Белица извира под името Станчовханска река от югозападното подножие на връх Върбанов чукар (829 м) в Тревненска планина, на 718 м н.в. До село Станчов хан тече на северозапад в тясна гориста долина, след което долината ѝ се разширява и постепенно завива на север, североизток и изток, а от село Кисьовци — на север. След село Вонеща вода образува пролом между Габровските на запад и Еленските височини на изток. При град Дебелец приема отлява водите на най-големия си приток Дряновска река и след 2 км се влива отдясно в река Янтра, на 142 м н.в. в кв. "Чолаковци" на град Велико Търново.
Виж ощеРека Въча се образува от сливането на двете съставящи я реки Буйновска река (лява съставяща) и Чаирдере (дясна съставяща) на 847 м н.в., на 41°40′19″ с. ш. 24°21′12″ и. д. в село Тешел, община Девин. За начало на Въча се приема Буйновска река, извираща от Каинчалския дял на Западните Родопи от 1 558 м н.в., на 3,4 км югоизточно от село Кожари, община Борино, в непосредствена близост до българо-гръцката граница.
В най-горното си течение долината на Буйновска река е в посока северозапад и е широка, заета от ливади и малки обработваеми земи. След село Буйново реката завива на север и чак до излизането си от Родопите при град Кричим протича в дълбока каньоновидна долина, която се приема за граница между западната и източната част на Западните Родопи. Изключение от това правило са малките долинни разширения около Тешел, Грохотно, Девин и Михалково. При град Кричим Въча навлиза в Горнотракийската низина, където течението ѝ е бавно и спокойно в широко песъчливо корито, укрепено в водозащитни диги.
Река Росица извира на 300 м северно от хижа "Мазалат" в Калоферска планина на около 1 400 м н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевска котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е "удавен" от водите на язовир "Александър Стамболийски". След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква — на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 м н.в., на 2 км източно от село Крушето, община Горна Оряховица.
Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният — септември. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Река Врана води началото си от 567 м н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в в река Голяма Камчия на 86 м н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник