Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Тунджа е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин. Дължината ѝ е 390 km, от които на българска територия — 349,5 km, която ѝ отрежда 3-то място сред реките на България, след Дунав и Искър.
Река Тунджа се явява най-големият приток на Марица.
Река Тунджа води началото си от 2083 м н.в. под името Селска река, на 250 м южно от връх Юрушка Грамада (2136 м) в Калоферска планина на Стара планина. До град Калофер тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50-60 м. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма — 1,5-2,0 м/сек.
В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село Александрово достига до 3-4 км, след което се стеснява до 1 км. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по близо до северните склонове на Сърнена Средна гора. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20-25 м, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 м, скорост на течението 1-1,5 м/сек и надлъжен наклон около 1,5‰.
Между селата Виден и Бузовград долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село Копринка достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир "Копринка", след което отново се разширява до около 1 км. В този участък коритото е широко около 28-30 м, скоростта на течението 1 м/сек, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.
След Бузовград долината на реката става много широка, като на места достига до 5-7 км. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град Николаево, където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата Ягода и Зимница, на места се разделя на ръкави, а средният наклоно е около 1,5‰.
В Межденишкия пролом (между рида Межденик на север и Сърнена Средна гора на юг, дълъг около 45 км) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60-100 м, където в най-тясната част е изградена язовирната стена на язовир "Жребчево". След язовира и две малки долинни разширения до 500-800 м, реката прави силно извити меандри, а средният наклон в този участък е 1,7‰.
При село Бинкос Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 км. Долината ѝ става широка към 2-3 км, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 км.
Югоизточно от село Желю войвода реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град Ямбол Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река Мочурица и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След Ямбол реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село Коневец Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото елховски поле. Ширината на речното корито в този участък е до 40-50 м със средна дълбочина 1-1,5 м. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното е песъчлива, а в района на късия пролом — от едър и дребен чакъл. Наклонът е 0,7‰.
След село Княжево Тунджа навлиза в дългия и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Проломът е тесен, 100-200 м, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем и малко уширение от 0,8-1,0 км, след което до напускането си България става пак тесен с обезлесени склонове и на места почти каньоновиден. Тук ширината на водното течение е около 60 м, със средна дълбочина от 1-2 м.
Източно от село Маточина Тунджа напуска пределите на България и навлиза в Турция. Преди това около 10 км по течението на реката преминава участък от държавната граница между България и Турция. Влива се отляво в река Марица на 32 м н.в. в чертите на град Одрин.
Стара река се образува от сливането на Голяма река (лява съставяща) и Малка река (дясна съставяща) южно от село Стара река. За начало се приема Голяма река, която извира североизточно от местността "Агликина поляна", западно от прохода Вратник, в Елено-Твърдишка планина, на 964 м н.в.
До сливането си с Малка река тече в дълбока залесена долина, след което до село Майско протича в широка долина. Между селата Майско и Кесарево, на протежение повече от 60 км долината ѝ е дълбока, на места каньоновидна и в този си участък разделя Еленските височини на запад от Лиса планина на изток. След село Кесарево навлиза в Дунавската равнина, долината ѝ става много широка и започва да меандрира. Тук отдясно и отляво приема най-големите си притоци Голяма река (Биюкдере) и Веселина (Джулюница) и започва да се нарича Лефеджа (Лефеджи).
Височица извира под името Сребърна под връх Камара в Берковския дял на Стара планина и тече на юг. Приема притоците Куратска река, Криви поток, Губешка река и Реновщица. При село Комщица прави завой за запад, навлиза в котловината Висок и след няколко километра напуска територията на България. Тук е известна и като Брълска река, по името на село Бърля или Комщица. Над село Комщица реката преминава през каньон с красиви скални образования. Там могат да се намерят фосили от юрския период: амонити, белемнити, миди.
Виж още
Луда река (на гръцки език: Ερυθροπόταμος, Еритропотамос, в превод Червена река, на турски: Къзълдели Су) е река в Южна България, област Хасково, Община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, демове Софлу и Димотика десен приток на Марица. Дължината ѝ е над 100 km, от които на българска територия – 20,2 km. Луда река е последният най-голям десен приток на Марица. Реката отводнява югоизточните части на Източните Родопи.
Луда река води началото си под името Шейтан на 870 м н.в. в рида Пеперуда в Източните Родопи в Североизточна Гърция, на 2,3 км югоизточно от връх Шапка (1044 м). Тече в североизточна посока в дълбока и гъсто залесена долина под името Дяволорема. След гръцкото село Микрон Дерион започват красивите меандри на реката и на 1,6 км южно от село Горно Луково, Община Ивайловград навлиза в българска територия. В България Луда река протича на протежение от 20,2 км, от които 14,7 км като гранична река (левият бряг е български), а останалите 5,5 км – изцяло на българска територия, южно от село Мандрица. След устието на левия си приток река Чифлишко дере (ляв) Луда река отново навлиза в гръцка територия. Тук посоката ѝ става югоизточна, а долината ѝ широка. В целия този гръцки участък коритото на Луда река е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Марица на 19 м н.в., на 1,8 км южно от град Димотика (Дидимотихо).
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
