Река Врана води началото си от 567 м н.в., на 1 km южно от с. Тъпчилещово, община Омуртаг. До село Пролаз протича в широка долина, след което пресича в североизточно направление западната част на Преславска планина с дълбок пролом. След като излезе от пролома долината ѝ става широка, като прави голяма, изпъкнала на север дъга и постепенно завива на югоизток. В долното си течение протича по южното подножие на Шуменското плато. Влива се отляво в в река Голяма Камчия на 86 м н.в. до село Хан Крум. След град Търговище коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги.
Виж ощеРусенски Лом (в античността на латински Tїbisis, Тибизис) е река в Северна България, област Русе — общини Иваново и Русе, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 50 км, която ѝ отрежда 86 място сред реките на България. Заедно с дясната съставяща я река Бели Лом дължината на Русенски Лом става 197 км и заема 12-то място по дължина в България. Русенски Лом се явява последната река, вливаща в Дунав на българска територия (на изток има още 5 реки, водите на които периодично достигат до Дунав).
Виж ощеРека Тополница извира от 1 572 м н.в. под името Ширенейска река в източното подножие на връх Буная (1 572 м) в Същинска Средна гора. Първите 7 км тече на изток в дълбока и гориста долина. След това завива на север, пресича Копривщенската котловина и на протежение от 12 км "разсича" Същинска Средна гора чрез дълбок пролом. При гара Копривщица завива на запад-югозапад и навлиза в Златишко-Пирдопската котловина, като тече по южната ѝ част. След село Петрич, Община Златица завива на юг и протича в дълбока проломна долина между Същинска Средна гора на изток и Ихтиманска Средна гора на запад. След изтичането си от язовир "Тополница" завива на югоизток, долината ѝ малко се разширява, но запазва проломния си характер. При село Калугерово навлиза в Горнотракийската низина, като тук течението ѝ е бавно и спокойно и коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 205 m н.в., на 1 km западно от град Пазарджик.
В Златишко-Пирдопската котловина и Горнотракийската низина водите на реката се използват за напояване, като за целта са изградени язовирите "Душанци", "Жеков вир" и "Тополница". В основите на преградните стени на двата от тях "Душанци" и "Тополница" има ВЕЦ-ове.
Река Росица извира на 300 м северно от хижа "Мазалат" в Калоферска планина на около 1 400 м н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевска котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е "удавен" от водите на язовир "Александър Стамболийски". След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква — на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 м н.в., на 2 км източно от село Крушето, община Горна Оряховица.
Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният — септември. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник