Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Луда река (на гръцки език: Ερυθροπόταμος, Еритропотамос, в превод Червена река, на турски: Къзълдели Су) е река в Южна България, област Хасково, Община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, демове Софлу и Димотика десен приток на Марица. Дължината ѝ е над 100 km, от които на българска територия – 20,2 km. Луда река е последният най-голям десен приток на Марица. Реката отводнява югоизточните части на Източните Родопи.
Луда река води началото си под името Шейтан на 870 м н.в. в рида Пеперуда в Източните Родопи в Североизточна Гърция, на 2,3 км югоизточно от връх Шапка (1044 м). Тече в североизточна посока в дълбока и гъсто залесена долина под името Дяволорема. След гръцкото село Микрон Дерион започват красивите меандри на реката и на 1,6 км южно от село Горно Луково, Община Ивайловград навлиза в българска територия. В България Луда река протича на протежение от 20,2 км, от които 14,7 км като гранична река (левият бряг е български), а останалите 5,5 км – изцяло на българска територия, южно от село Мандрица. След устието на левия си приток река Чифлишко дере (ляв) Луда река отново навлиза в гръцка територия. Тук посоката ѝ става югоизточна, а долината ѝ широка. В целия този гръцки участък коритото на Луда река е коригирано с водозащитни диги. Влива се отдясно в река Марица на 19 м н.в., на 1,8 км южно от град Димотика (Дидимотихо).
Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 м н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство "Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат — Тутракан и отново на север — до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-ти км), на 11 м н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие.
Виж още
Топчийска река води началото си от западната част на Лудогорското плато, от извор-чешма (на 293 м н.в.), разположена на 1 km югоизточно от с. Липник, община Разград. С изключение нан най-горното си течение протича в дълбока долина, всечена в аптски варовици. До село Побит камък тече на север, след това до село Топчии на запад, а след селото отново се насочва на север. В района западно от град Кубрат Топчийска река пресъхва и от там надолу продължава като суходолие, най-напред на запад, а след това на север. При село Малко Враново достига до крайдунавската низина Побрежие, след което долината ѝ напълно се изгубва, заместена от множество напоителни и отводнителни канали. Преди тяхното построяване суходолието на реката е достигало до дунав на 458 км, на 14 м н.в., срещу българският остров Мишка.
Виж още
Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 м, най-високата точка на планинския рид Веслец, на 556 м н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 м) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина — на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 10 до 20 м, като дъното и е покрито с пясък. Северно от град Мизия коритото на Скът е коригирано с водозащитни диги и е пренасочено към Огоста. Влива се отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 м н.в.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
