Скът

Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 м, най-високата точка на планинския рид Веслец, на 556 м н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 м) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина — на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 10 до 20 м, като дъното и е покрито с пясък. Северно от град Мизия коритото на Скът е коригирано с водозащитни диги и е пренасочено към Огоста. Влива се отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 м н.в.