Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Поповска река извира под името Воденска река на 482 м н.в. в местността Белия гръбнак, в източната част на Дервентските възвишения, в непосредствена близост до границата с Турция. В най-горното си течение до село Воден) протича в тясна и залесена долина, в началото на запад, а след това на север. След селото завива на северозапад, като долината ѝ запазва тесния си характер до град Болярово, но вече обезлесена. След града долината на Поповска река значително се разширява, появяват се множество меандри и няколко пъти сменя посоката си на течение — от Болярово на североизток, в района на село Дъбово на северозапад, а след село Попово и до устието си — на югозапад. След село Добрич протича през Елховското поле. Влива отляво в река Тунджа на 98 м н.в., на 800 м северно от разклона за КПП "Лесово" и Тополовград.
Виж още
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 м) в Чипровска планина, на около 1 760 м н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "Огоста". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци — водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река Рибине (десен).
След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти км на 27 м н.в.
Провадийска река води началото си под името Каменица от карстов извор в Самуиловските височини на 441 м н.в., на 70 м северозападно от шуменското село Звегор, община Хитрино. Горното ѝ течение пременава през географската област Овче поле в югоизточна посока в широка долина. От град Каспичан до град Провадия долината ѝ придобива проломен характер и отделя Провадийското плато на югозапад, платото Стана на север и Добринското плато на изток. След Провадия реката прави голяма дъга изпъкнала на юг, завива на север, а в най-долното течение на североизток и на 2,6 км североизточно от село Разделна, община Белослав се влива в югозападния ъгъл на Белославското езеро, което от своя страна се оттича в Черно море.
Виж още
Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰.
След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри.
При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.
Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
