Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
Река Сенковец води началото си под името Сазлъка от извор-чешма "Коса чешме" (на 448 м н.в.), разположена в източната част на село Висока поляна, община Хитрино, в Самуиловските височини. Тече в северна посока, като почти по цялото си протежение долината ѝ е каньоновидна, всечена дълбоко в аптските варовици и льосовата покривка на Лудогорието. След село Китанчево, община Исперих пресъхва, а след село Босна, община Ситово долината ѝ става много широка, на места над 1 км, но отново със стръмни (над 50 м) брегове. Влива се като суходолие отдясно в река Дунав (на 405-ти км), на 11 м н.в., срещу българският остров Гарван.
Виж още
Дряновска река извира от югозападното подножие на връх Каменарката (1 072 м) в Тревненска планина, на 980 м н.в. под името Плачковска река. До град Плачковци тече в дълбока залесена долина. След това долината ѝ се разширява до град Трявна, след което отново навлиза в дълбока и залесена долина. Между селата Дурча и Царева ливада долината ѝ отново се разширява, след което образува дълбок, трудно проходим пролом в източната част на Стражата, където се намира Дряновският манастир. След град Дряново долината ѝ за пореден път става широка и западно от град Дебелец се влива отляво в река Белица, на 144 м н.в.
Виж още
Река Росица извира на 300 м северно от хижа "Мазалат" в Калоферска планина на около 1 400 м н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевска котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е "удавен" от водите на язовир "Александър Стамболийски". След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква — на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 м н.в., на 2 км източно от село Крушето, община Горна Оряховица.
Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният — септември. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.
Река Потока води началото си от извор-чешма в южното подножие на Същинска Средна гора на 447 m н.в., на шосето между селата Смилец и Свобода, община Стрелча. Тече в югоизточна посока през Горнотракийската низина, като от град Съединение до устието ѝ коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 170 m н.в., срещу село Оризаре, община Родопи.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
