Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
В горното си течение Средецка река носи името Старата река. На 2,5 - 3,0 км от извора реката протича на североизток през неясно очертана долина с много полегати склонове (5°), залесени с гъсти дъбови издънки. Надолу долината ѝ има вече подчертан трапецовиден напречен профил. Надлъжният наклон на коритото е 2.2%, и се запазва до вливането в нея на Четманска река. Бреговете на речното корито са високи 0,6 - 0,7 м, почти отвесни. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо. Тук реката не прави меандри. След вливането на Четманската_река Средецка река навлиза в хълмиста долина, широка 50 - 60 м, като описва средно извити, но редки меандри. Тук десният склон е залесен с храсталак. След село Александрово речната долина става с коритообразен напречен профил. Склоновете са много полегати (5 - 10°) и обезлесени. Тук реката се нарича Голямата река и ширината ѝ става 2 - 2,5 м. Крайречните лъки са незначителни. След вливането в нея на дерето Чамбунар склоновете на долината стават по-стръмни (до 20°), като са обрасли с млади дъбови гори и реката е по-пълноводна. Надлъжният наклон на коритото в този участък е около 6%. Широчината на коритото става 5 - 6 м, а крайречните лъки - 10 - 15 м. Бреговете на реката са ниски и ронливи.
Виж още
Тунджа е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин. Дължината ѝ е 390 km, от които на българска територия — 349,5 km, която ѝ отрежда 3-то място сред реките на България, след Дунав и Искър.
Река Тунджа се явява най-големият приток на Марица.
Река Тунджа води началото си от 2083 м н.в. под името Селска река, на 250 м южно от връх Юрушка Грамада (2136 м) в Калоферска планина на Стара планина. До град Калофер тече в южна посока в дълбоко врязана долина със стръмни склонове и с голям надлъжен наклон. Напречният ѝ профил е с ширина на дъното на долината около 50-60 м. Коритото е каменисто-чакълесто. Скоростта на водното течение голяма — 1,5-2,0 м/сек.
В Калофер реката завива на изток и при гара Калофер навлиза от запад в Казанлъшкото поле, като долината ѝ се разширява и при село Александрово достига до 3-4 км, след което се стеснява до 1 км. Напречният ѝ профил е трапецовиден със стръмни десни склонове, тъй като в този си участък Тунджа тече по близо до северните склонове на Сърнена Средна гора. Прави слаби меандри, коритото ѝ е широко до 20-25 м, дъното е от едър пясък и дребен чакъл, дълбочина около 0,7 м, скорост на течението 1-1,5 м/сек и надлъжен наклон около 1,5‰.
Между селата Виден и Бузовград долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село Копринка достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир "Копринка", след което отново се разширява до около 1 км. В този участък коритото е широко около 28-30 м, скоростта на течението 1 м/сек, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.
След Бузовград долината на реката става много широка, като на места достига до 5-7 км. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град Николаево, където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата Ягода и Зимница, на места се разделя на ръкави, а средният наклоно е около 1,5‰.
В Межденишкия пролом (между рида Межденик на север и Сърнена Средна гора на юг, дълъг около 45 км) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60-100 м, където в най-тясната част е изградена язовирната стена на язовир "Жребчево". След язовира и две малки долинни разширения до 500-800 м, реката прави силно извити меандри, а средният наклон в този участък е 1,7‰.
При село Бинкос Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 км. Долината ѝ става широка към 2-3 км, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 км.
Югоизточно от село Желю войвода реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град Ямбол Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река Мочурица и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След Ямбол реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 км, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село Коневец Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото елховски поле. Ширината на речното корито в този участък е до 40-50 м със средна дълбочина 1-1,5 м. Бреговете са ниски, полегати, обрасли с върбалак. Дъното е песъчлива, а в района на късия пролом — от едър и дребен чакъл. Наклонът е 0,7‰.
След село Княжево Тунджа навлиза в дългия и живописен Сремски пролом между Сакар планина на запад и Дервентските възвишения на изток. Проломът е тесен, 100-200 м, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата Срем и Устрем и малко уширение от 0,8-1,0 км, след което до напускането си България става пак тесен с обезлесени склонове и на места почти каньоновиден. Тук ширината на водното течение е около 60 м, със средна дълбочина от 1-2 м.
Източно от село Маточина Тунджа напуска пределите на България и навлиза в Турция. Преди това около 10 км по течението на реката преминава участък от държавната граница между България и Турция. Влива се отляво в река Марица на 32 м н.в. в чертите на град Одрин.
Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 м н.в., на 2,3 км южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар от Странджа, на 41°57′08″ с. ш. 27°16′12″ и. д. и 666 м н.в., на 3,6 км северозападно от от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира "Армаган", а след изтичането си от него — в източна.
След като се съедини с река Велика и се образува същинската Резовска река, около 3 км тече в северна посока и достига до българската граница на 8 км южно от град Малко Търново, при устието на левия ѝ Делиевска река. От тук до устието си реката служи за граница между двете държави, като протича в дълбока меандрираща долина, залесена с дъбови гори, с генерално източно направление. Влива се в Резовския залив на Черно море при село Резово.
Войнишка река се образува от сливането на двете съставящи я реки: Чичилска река отляво и Короманица (Калчовец) отдясно на около 2 км югозападно от село Войница, на 88 м н.в. и на 43°54′44″ с. ш. 22°41′15″ и. д.. За начало на Войнишка река е приета река Дорков дол, която извира на около 850 м северозападно от връх Черноглав 858 м) в планината Бабин нос, на 664 м н.в. До село Чичил реката тече в североизточна посока, като преминава последователно през язовир "Краварски дол", село Старопатица, язовир "Полетковци", село Полетковци (в този участък се нарича Селската бара) и югоизточно от град Кула, вече под името Чичилска река. От село Чичил реката се насочва на изток, на 2 км югозападно от село Войница се съединява отдясно с река Короманица (Калчовец) и вече под името Войнишка река преминава покрай селата Буковец и Търняне и се влива на 783 км отдясно в река Дунав, на около 2 км източно от град Дунавци, на 32 м н.в., срещу остров Богдан-Сечан.
Виж ощеПроект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
