Река Искър е най-дългата в България (368 км). Тя се получава след сливането на Черни Искър, Леви Искър и Бели Искър, които извират от различни части на северна и центрана Рила.
Марица е най-пълноводната река в България. Дължината на реката от изворите ѝ в Рила до вливането и в Егейско море е 521,6 км.
Река Дунав е втората по дължина река в Европа, след Волга. Тя е включена в списъка на най-застрашените реки в света, изготвен за Световния ден на водата през 2007 г.
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 м) в Чипровска планина, на около 1 760 м н.в. До село Белимел тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
След устието на левия ѝ приток Превалска река (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река Дългоделска Огоста. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "Огоста". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, Златица и Бързия. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град Монтана, приема отдясно водите на река Шугавица, а при град Бойчиновци — водите на десния си приток река Ботуня. След това реката навлиза в Дунавската равнина, като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река Рибине (десен).
След село Хърлец, през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река Скът. Влива се отдясно в река Дунав на 685-ти км на 27 м н.в.
Река Пясъчник води началото си от 1 512 м н.в., на 300 м западно от връх Шилигарка (1 577 м) в Същинска Средна гора, под името Меча река. По цялото си протежение реката тече в югоизточна посока — до село Старосел в дълбока долина, а след язовир "Пясъчник" — в Горнотракийската низина, където коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река Марица на 155 m н.в., в североизточната част на град Пловдив.
Виж още
Искър е река в България, област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.
Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.
В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преоладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток.
Преди сливането си реките Бела Места и Черна Места текат през дълбоки речни долини със стръмни брегове, като наклонът им постепенно намалява до 30‰ при град Якоруда. Склоновете на долините им са стръмни и скалисти с наклон около 30°-40°. Дъната им са тесни като на места се разширяват до 60-80 m. Коритата им са каменисто, а дъната — чакълесто-каменисто. При събирането на двете реки североизточно от град Якоруда долината на Места се разширява до 300-400 m, склоновете продължават да са стръмни, а коритото се разширява до 12-15 m[6] Водосборният басейн на реката попада изцяло в Екорегион №7 "Източни Балкани".[5].[7].
След сливането на притоците Черна Места и Бела Места, река Места има по-полегати брегове, по които расте предимно широколистна растителност и течението ѝ е с югозападно направление. При Якоруда напречният профил на реката е все още тесен и дълбок, а след града долината се разширява до около 600 m. Със спускането на юг растителността по бреговете ѝ става значително по-рядка, залесеността намалява, а към село Дагоново теренът вече е силно обезлесен. Склоновете се прорязват от голям брой дерета, които при устията си формират наносни конуси. Ширината на коритото достига 20-25 m, а дъното се променя в чакълесто-песъчливо, изпъстрено с множество заоблени камъни.
След гръцкото село Статмос (югозападно от Ксанти) реката навлиза в Беломорската низина. Влива се в Егейско море срещу остров Тасос, като образува обширна делта.[1] Областта около делтата на реката носи името Коджа орман (Голямата гора). Това е един от най-големите региони с влажни гори в Гърция. В миналото по-голямата част от ръкавите на делтата е унищожена като по тях са били направени прегради и реката е била принудена да се свие в един основен ръкав. Сега се правят опити за свързването на затрупаните в миналото ръкави към основното корито на реката.
Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник
