thumb

Искър

Искър е река в България, област София и области Софийска, Враца, Ловеч и Плевен, десен приток на река Дунав. Дължината ѝ е 368 км, заедно с река Бели Искър, която ѝ отрежда 2-ро място сред реките на България. Дължината само на река Искър е 340 км. Искър се явява най-дългата изцяло българска река.
Река Искър извира от Рила планина и се образува от сливането на реките Черни Искър (лява съставяща) и Бели Искър (дясна съставяща), на 500 м северно от село Бели Искър, на 1 047 м н.в. Веднага след това навлиза в Самоковската котловина. След като премине през нея и изтече от язовир „Искър“ между планините Витоша и Плана на запад и Лозенска планина на изток, формира дълбокия Панчаревски пролом (22 км). След напускането на язовир „Панчарево“ реката навлиза в Софийското поле, като преминава покрай източните квартали на София и при град Нови Искър навлиза във величествения Искърски пролом (около 65 км). След село Лютиброд Искър излиза от Стара планина, продължава в източна посока и долината ѝ се разширява. При град Роман приема отдясно най-големия си приток река Малки Искър, при село Карлуково завива на север, а при село Чомаковци навлиза в Дунавската равнина и течението ѝ се ориентира на североизток. В Дунавската равнина долината на Искър е широка и асиметрична с по-стръмен десен склон. На 2,3 км североизточно от село Байкал се влива като десен приток в река Дунав (на 637-ми км), на 25 м н.в.
В най-горния си басейн (района на Рила) реката има преоладаващо снежно подхранване, а в останалите части – дъждовно подхранване. В района на Стара планина и Предбалкана подхранването нараства с карстови подземни води. По този начин сезонният режим претърпява големи изменения в различните участъци от долината на реката. Пълноводието в Рила е от май до юли, а в Дунавската равнина – от март до юни. По цялото течение през месеците от август до октомври се наблюдава маловодие. Голямо влияние върху вътрешногодишния ход на речния отток оказват трите язовира по течението на реката, чрез които той се контролира. При майско-юнския валежен максимум водите се задържат в язовир „Искър“, което оказва влияние върху разпределението на речния отток.

Виж още
thumb

Бяла река

Бяла река (до 1942: Акчехисар) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и Област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица. Дължината ѝ е 69,6 km, която ѝ отрежда 52-ро място сред реките на България. Тя е най-големият приток на Луда река. Отводнява големи части от ридовете Мъгленик, Ирантепе и Сърта в Източните Родопи.

Виж още
thumb

Ерма

Ерма (на сръбски: Јерма или Jerma, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава. Дължината ѝ е 74 км, от които 25 км в България.

Виж още
thumb

Цибрица

Река Цибрица извира северно от Костин връх (871 м) в Широка планина, част от Предбалкана на 818 м н.в. под името Селска бара. При село Клисурица получава отдясно водите на река Клисурица и се насочва на изток вече под името Цибрица. След село Дългоделци завива на североизток и тече в широка асиметрична долина с по-стръмни десни брегове. Влива се отдясно в река Дунав на 716-ти км, на 27 м н.в., на 700 м източно от село Долни Цибър.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник