thumb

Росица

Река Росица извира на 300 м северно от хижа "Мазалат" в Калоферска планина на около 1 400 м н.в. и се насочва на север. До село Батошево протича в дълбоко всечена гориста долина. След това долината ѝ се разширява, а след село Горна Росица навлиза в Севлиевска котловина. От село Кормянско до село Горско Косово пресича в дълбок пролом Севлиевските височини, като проломът е "удавен" от водите на язовир "Александър Стамболийски". След изтичането си от язовира Росица се насочва на североизток, а от град Бяла черква — на изток, като протича в широка долина между Павликенското плато на север и Търновските височини на юг. Тази част от долината ѝ е заета от обработваеми земи и служи за граница между Дунавската равнина и Предбалкана. Влива се отляво в река Янтра, на 44 м н.в., на 2 км източно от село Крушето, община Горна Оряховица.
Росица е река със значителни сезонни колебания. Максималният отток е през месеците април-юни, дължащ се на снеготопенето, а минималният — септември. През пролетното пълноводие протича около 70-80% от годишния отток, а през лятно-есенното маловодие — 9-10%.
Подхранването на Янтра е смесено — дъждовно, снегово и от карстови подземни води. В Стара планина подхранването е предимно от снежни и дъждовни води, а в Предбалкана и от подземни карстови води.

Виж още
thumb

Харманлийска река

Харманлийска река води началото си от извор-чешма (755 м н.в.), разположена на шосето Асеновград – Кърджали, на 1,5 km западно от курорта „Паничково“ в Източните Родопи под името Величка. До село Боян Ботево тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След това завива на изток и до село Малево протича в тясна и плитка долина през Хасковската хълмиста област. След Малево завива на североизток, а след село Стойково отново на изток, като заобикаля рида Хухла (североизточно разклонение на Източните Родопи) от северозапад и север в долина с десни стръмни и леви полегати склонове. Преди град Харманли образува красив пролом с дължина около 9 – 10 km. Влива се отдясно в река Марица на 73 m н.в., на 1,2 km североизточно от Харманли.

Виж още
thumb

Чепинска река

Чепинска река извира под името Рибна река на 1990 m н.в., на 800 m югозападно от връх Малка Сюткя (2078.7 m) в Баташка планина на Западните Родопи. Източно от връх Планиница (1508 m) приема името Бистрица и протича на североизток. В горното си течение има западна-северозападна посока, а след достигането на горския пункт Каратепе завива на север и протича в дълбока и залесена долина под името Чепинска или Банска Бистрица. В южния край на град Велинград навлиза в Чепинската котловина, където долината ѝ е широка и тук приема най-големия си приток река Мътница. Заобикаля от север връх Лъкатина чука (1058.9 m) и продължава на югоизток. При село Драгиново напуска котловината и се всича в живописен пролом между родопските ридове Алабак на северозапад и Къркария на югоизток, като в началото тече на север, след това на югоизток и накрая на североизток. При село Ветрен дол навлиза в Горнотракийската низина, завива на североизток, разделя се на ръкави. Влива се отдясно в река Марица на 221 m н.в., на 1,4 km северно от село Ковачево, Община Септември.

Виж още
thumb

Дряновска река

Дряновска река извира от югозападното подножие на връх Каменарката (1 072 м) в Тревненска планина, на 980 м н.в. под името Плачковска река. До град Плачковци тече в дълбока залесена долина. След това долината ѝ се разширява до град Трявна, след което отново навлиза в дълбока и залесена долина. Между селата Дурча и Царева ливада долината ѝ отново се разширява, след което образува дълбок, трудно проходим пролом в източната част на Стражата, където се намира Дряновският манастир. След град Дряново долината ѝ за пореден път става широка и западно от град Дебелец се влива отляво в река Белица, на 144 м н.в.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник