thumb

Царацар

Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 м н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство "Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат — Тутракан и отново на север — до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-ти км), на 11 м н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие.

Виж още
thumb

Вит

Река Вит се образува от сливането на реките Черни Вит (лява съставяща) и Бели Вит (дясна съставяща) в кв. "Полатен" на град Тетевен, на 367 м н.в. До заличеното село Асен тече на север в дълбока и широка долина между Васильовска планина на изток и планината Лисец на запад. След село Гложене част от водите на реката проникват в карстови пукнатини и подхранват най-големия карстов извор "Глава Панега" в България, даващ началото на река Златна Панега. След това реката поема в североизточно направлание и запазва тази си посока до устието си. В района на селата Торос и Дерманци долината на Вит се разширява, а след това до село Садовец се редуват каньоновидни проломи и долинни разширения. След Садовец Вит навлиза в Дунавската равнина, като долината му е широка и асиметрична, с по-стръмни десни склонове. Влива се отдясно в река Дунав (на 609-ти км), на 22 м н.в., на 1,6 км северозападно от село Долни Вит. От село Градина до устието коритото на реката е оградено и коригирано с водозащитни диги.

Виж още
thumb

Струма

Струма е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, вливаща се в Струмския залив (Стримоникос) на Бяло (Егейско море).
Дължината ѝ е 415,2 км, от които на българска територия — 290 км, която ѝ отрежда 6-то място сред реките на България след Дунав, Искър, Тунджа, Марица и Осъм. Река Струма извира на 2246 м н.в., на 250 м южно от връх Черни връх (2290 м) във Витоша.
Първите около 20 км реката протича в дълбока и сравнително добре залесена долина, в началото на юг-югозапад, след село Чуйпетлово – на запад, а след село Боснек – на северозапад. След като изтече от язовир „Студена“ Струма завива на север и след село Студена навлиза в Пернишката котловина (750-800 м). Преминава през центъра на град Перник и завива на запад. В западната част на града Струма преминава през първия от 11-те пролома по течението – Кракра (дължина около 1 km). При град Батановци завива на юг и навлиза в късия, 2,5 км, Чардакски пролом между планините Голо бърдо на югоизток и Черна гора на северозапад.След излизането си от пролома Струма навлиза в Радомирската котловина (600-650 м), като пресича северозападната ѝ част. Северно село Беланица реката прави голяма, изпъкнала на юг дъга, завива на север и навлиза в язовир „Пчелина“, водите на който са залеле 3-тия ѝ пролом – Прибойския. След изтичането си от язовира реката се насочва на югозапад, минава през град Земен и след града навлиза в красивия и величествен Земенски пролом (дължина около 20 км), разделящ Конявска планина на изток от Земенска планина на запад. При село Раждавица Струма излиза от пролома, навлиза в Кюстендилската котловина (460-570 м) и се насочва на югоизток. В този участък коритото ѝ е оградено с водозащитни диги. След устието на десния си приток река Елешница Струма напуска Кюстендилското поле и навлиза в поредния (5-ти) пролом – Скрински пролом (дължина 28 км). При град Бобошево реката излиза от пролома и навлиза в южната част на Дупнишката котловина. След устието на река Джерман (ляв приток) Струма завива на юг и до напускането на пределите на България запазва тази си посока, като по течението ѝ периодично се редуват долинни разширения (котловини) и проломи между планините от Осоговско-Беласишката група на запад и планините Рила, Пирин и Славянка на изток. След като премине през поредния 6-ти Кочериновски пролом при село Бело поле Струма навлиза в Благоевградската котловина. Южно от Благоевград следва поредния (7-ми) Орановски пролом, след това малката Симитлийска котловина и забележителното Кресненско дефиле (Кресненски пролом, дължина 25 км). При град Кресна Струма излиза от дефилето и навлиза в обширното Санданско-Петричко поле, където течението ѝ се успокоява, долината и коритото ѝ широки, а дъното ѝ песъчливо. В този си спокоен участък на отделни места реката се разделя на ръкави и образува временни пясъчни острови. След Санданско-Петричко поле следва 9-тия по ред къс и широк Марикостински пролом по течението на реката, а след това до границата ни с Гърция – малкото Марикостинско поле. След като приеме отляво последният си български приток река Пиринска Бистрица Струма напуска пределите на България и навлиза в Гърция в предпоследния по течението си пролом – Рупелски пролом (между планината Беласица на запад и Сенгелска планина на изток. След 10 км бурно течение през пролома реката излиза от него, завива на запад и навлиза в обширното и равно Сярско поле (Сереско поле), където вляво от нея са отделени изкуствено 2 големи напоителни канала – Белица и Западен канал, които от своя страна – на множество по-малки за напояване на земеделските земи в Сярското поле. След като премине през Бутковското езеро (Керкини), разположено в северозападната част на Сярското поле Струма завива на югоизток. В най-южната част на Сярското поле реката завива на юг, преминава през последния си (11-ти) пролом между Богданска планина на запад и планината Кушница на изток и се влива в Струмския залив (Стримоникос) на Бяло (Егейско море), на 700 м югоизточно от гръцкото село Неа Кердилия.

Виж още
thumb

Арда

Началото на реката представлява планински поток, течащ между гористи склонове с голям наклон – до село Горна Арда на север, а след това до село Арда – на североизток. Долината ѝ в този участък е със стръмни склонове, с наклон от 30°-35°, а надлъжният ѝ наклон е много голям – около 189‰. След село Арда, където има малко долинно разширение, реката завива на север, при село Могилица – на североизток, а от село Кошница до Рудозем – изток-югоизток, като долината ѝ е със стръмни склонове с наклон до 40°, а ширината ѝ е 100 – 150 м. При село Смилян има второ долинно разширение – до 300 м, след което долината ѝ отново се стеснява, става почти каньоновидна, а наклонът на склоновете ѝ надминава 40°. Речното корито е широко 25 – 30 м, а дъното е чакълесто-песъчливо. Преди град Рудозем се появяват и първите характерни за нея планински меандри. При Рудозем има поредното долинно разширение, след което реката завива на североизток, а след село Средногорци – на изток-североизток. В този си участък долината ѝ запазва същия си характер със стръмни (до 35°) десни склонове и по-полегати (15°-20°) леви. Тука вече се появяват с пълна сила характерните ѝ меандри. По склоновете на долината във вътрешната страна на меандрите има големи скални участъци. Склоновете са почти голи, на места покрити в основата си със сипеи вследствие на многобройните стръмни дерета, спускащи се от двете страни на реката.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица. Преди напускането на язовир „Студен кладенец“ долината ѝ отново става каньоновидна и тук в най-тясната част е изградена стената на язовира. След това до следващия язовир „Ивайловград“, на протежение от около 25 км се редуват няколко долинни разширение и проломи: Рабовско долинно разширение, пролом в района на село Котлари, Долнополско долинно разширение, теснините Черната скала и Момина скала и накрая преди язовира – малкото Маджаровско долинно разширение.
При село Аврамово реката завива на югоизток и навлиза в първия (язовир „Кърджали“) от трите големи язовира, изградени по средното ѝ течение. В този участък наклонът на реката е много по-малък 3 – 4‰ в сравнение с горното си течение. След като изтече от стената на язовир „Кърджали“ арда навлиза в най-голямото си долинно разширение (до 1,2 км), където е разположен град Кърджали и водите ѝ веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. Тук по северния бряг на язовира следват нови, но по-малки долинни разширения – Широкополско и Гняздовско, а отдясно, от юг, в язовира се влива в нея най-големият ѝ приток река Върбица.

Виж още

Проект №546 на Ивайло Ангелов и Кристиян Ганчев за НОИТ 2016 - Професионална гимназия по икономика - гр. Перник